Алексей Иванович Фатянов е съветски руски поет, участник във Великата отечествена война и автор на много популярни песни през 40-те и 70-те години на двадесети век, написани по музика от Соловьов-Седой, Борис Мокроусов, Матвей Блантер и др.

Биография Фатянов е роден на 5 март 1919 г. в сега Малое Петрино (сега част от град Вязники), Владимирска област (РСФСР), СССР. Баща му, Иван Николаевич, е син на собственик на иконописна работилница. Майка му, Евдокия Василиевна Меншова, е дъщеря на управителя в ленената фабрика „Демидов“ във Вязники. И двамата дядовци на Фатянов са били старообредци. Но скоро времената се променят, иконописната работилница става по-малко печеливша; дядото по майчина линия, Василий Меншов, довежда дъщеря си и семейството ѝ. С парите, които дава, Фатянови се установяват в двуетажна каменна къща срещу Казанската колегиална църква в сърцето на Вязники. Те търгуват с бира и обувки и притежават частно кино и обширна библиотека. След Октомврийската революция къщата на Фатянови е конфискувана и в нея е инсталирана телефонна централа (днес в нея се помещава музеят на Алексей Фатянов). Фатянови се преместват да живеят със свекърите си в Малое Петрино, в покрайнините на Вязники. Тук е роден Алексей, четвъртото и последно дете на Иван и Евдокия Фатянови, след Николай (1898), Наталия (1900) и Зинаида (1903). Най-големият син, Николай, е бил скаутски водач преди революцията; той е композирал стихове, но е починал от болест през 1922 г. Алексей е кръстен в колегиалната църква във Вязники. Научава се да чете рано и се възползва от обширната библиотека на родителите си, обича риболова и отглежда гълъби. По време на НЕП-а Фатянови си връщат къщата срещу колегиалната църква и продават обувки, които изработват в работилницата си. Именно през това време той се увлича по четенето и музиката. По-късно композира стихотворения в стила на Александър Блок или Сергей Есенин, когото никога не спира да обича. Алексей Фатьянов. Нечто вроде автобиографии Накрая, цялото имущество на Фатянови е конфискувано от сталинската власт през 1929 г., когато НЕП-ът свършва.

Семейството се премества в ЛосиноостровскСтава Бабушкин през 1930 г.] (който е част от Москва от 1960 г.). Алексей Фатянов продължава обучението си там, а младежът посещава уроци по актьорско майсторство вечер и посещава московски музеи и театри в почивните си дни. През 1935 г. постъпва в театралната работилница на Алексей Дики към Съвета на профсъюзите, а след закриването на работилницата през 1937 г. учи в актьорското училище на Централния театър на Червената армия при Алексей Попов. Участва в представленията, както и в турнета, провеждани в руския Далечен изток. През 1940 г. е повикан на военна служба и участва в представленията на полка. Започва да публикува свои стихове и песни в регионалния вестник „Ориол“.

Велика отечествена война Когато операция „Барбароса“ започва с германското нахлуване в СССР, Фатянов е на турне с ансамбъла на военния театър във въздушния гарнизон „Сечча“ близо до Брянск. Той пише, за да бъде призован в действащата армия на фронта, но получава отказ и продължава да пише за театъра и да играе на военни сцени.

През февруари 1942 г. трупата му е изпратена в Чкалов (сега Оренбург), Alla Prokofieva, А. Фатьянов и Оренбургский край [A. Fatianov et le kraï d'Orenbourg] // XIX Уральские Бирюковские чтения: Культура и образование в регионах: история и современность: материалы Всероссийской научно-практической конференции, Челябинск, 2010, pp. 312-317 който е в тила и се превръща в Ансамбъл за песни и танци на Червената армия към Южноуралския военен окръг. Този ансамбъл е изнасял представления във военни болници в региона, както и в Башкортостан, Казахстан и областите Куйбишев и Актюби. Той е свирил и пред военни влакове, тръгващи за фронта. По това време той се запознава с композитора Василий Соловьов-Седой, който ще изиграе важна роля в творческия му живот. Заедно те създават „Талянка“, която бързо става популярна сред войниците.

С помощта на Соловьов-Седой, през юни 1944 г. Алексей Фатянов е командирован в Червенознаменния певчески ансамбъл на СССР като ръководител на литературно-драматичния отдел. По време на обиколката на освободения Харков между него и ръководителя на ансамбъла възниква конфликт. На 30 август 1944 г. по заповед на Александър Александров Фатянов е изпратен във воюващата армия и попада в 15-ти самоходен артилерийски полк, прегрупиращ се в Московска област.

През септември 1944 г. неговата част се присъединява към 6-та гвардейска танкова кавалерийска армия. Фатянов е военен кореспондент на вестник „Да победим врага“. През декември 1944 г. е ранен при превземането на град Секешфехервар (Унгария). Получава медал за храброст и десет дни отпуск.

На 18 април 1945 г., по молба на Соловьов-Седой, войникът от Червената армия Фатянов е преместен със заповед на Главното политическо управление на ВМС на СССР в Ансамбъла за песни и танци „Червено знаме“ на Балтийския флот в Талин, Естонска ССР. След това той придружава пехотата на 2-ри Балтийски фронт до провинция Източна Прусия. Пред Кьонигсберг композира „Отдавна не сме вкъщи“. Не минава и ден през 1945 г., без песните на Фатянов да се пускат по съветското радио, по няколко пъти на ден. На 30 април 1945 г. Фатянов е удостоен със званието сержант и е награден с орден „Червена звезда“, а през септември 1945 г. става старшина. Демобилизиран е през февруари 1946 г.

След войната

От февруари до юни 1946 г. Фатянов пише не по-малко от десет песни, изпълнявани в представления и по радиото. Песента му „Къде сте сега, братя по оръжие?“, излъчена в ефир през есента на 1946 г., има голям успех. Той се жени за Галина Николаевна Калашникова на 16 юни 1946 г. През 1947 г. е приет в Съюза на съветските писатели като поет-текстописец, но отношенията му с членовете са трудни. Той търпи критики като „поет на кабаретната меланхолия“, „евтина музика за празни текстове“ и др. Много композитори на негови текстове получават Сталинска награда, но не и той. След 1946 г. осемнадесет популярни филма включват песни на Фатянов.

Той е композирал една от най-известните си песни „Славейките“, както и „Къде си сега, моя градинко?“, „Духов оркестър свири в обществена градина“, „Къде сте сега, братя по оръжие?“; песните му са се появявали във филми като „Редник Иван Бродкин“, „Иван Бродкин в девствените земи“, „Къщата, в която живея“, „Изчезнал без вест“, „Улицата на младостта“ и др.

Фатянов, освен че композира стихове, свири на акордеон и пиано и има красив глас.

Той умира внезапно от спукване на аневризма на 13 ноември 1959 г. в Москва. Погребан е във Ваганьковските гробища (20-ти дивизион). Mikhaïl Artamonov, Vagankovo, Moscou, éd. Моск. рабочий, 1991, p. 174. Всяка година в родния му край през август се провежда фестивал в негова памет.

Семейство От съпругата си Галина Николаевна Калашникова (1925 – 2002) има дъщеря Альона (1948 – 2004) и син Никита (1950).

Отличия Орден „За заслуги пред Отечеството“, IV степен, посмъртно (1995); Указ лоха Российской Федерации от 16 февраля 1995 г. № 148 Орден на Червената звезда (12 ноември 1944 г.); Медал за храброст (17 март 1945 г.); приказ по 912-му самоходному артполку № 03/н от 17.03.1945 года: старший писарь А. Фатьянов награждён за чтение стихов на огневой позиции и воодушевление бойцов. Медал за победата над Германия във Великата отечествена война 1941 – 1945 г. Медал за развитието на девствените земи

Източници

Категория:Съветски поети Категория:Руски поети Категория:Починали в Москва Категория:Съветски военни кореспонденти