Зоран Живкович () е сръбски политик, който е министър-председател на Сърбия от 2003 до 2004 г. и като кмет на Ниш от 1997 до 2000 г.
Той има значителна роля по време на протестите и свалянето на Слободан Милошевич. След убийството на Зоран Джинджич, оглавява правителството на Сърбия в продължение на една година. Управлението му е белязано от период на извънредно положение и операция „Сабя“, акция, насочена към откриване на отговорните за политически убийства и борба с организираната престъпност. По-късно Живкович сформира либералната Нова партия и е неин президент до оставката си през 2020 г. След това става изпълнителен директор на Центъра за развитие на гражданското общество „Миленијум“.
Биография Живкович е роден в Ниш, Сърбия, ФНР Югославия. Учи в гимназия „Бора Станкович“, а впоследствие се записва в Белградското бизнес училище, където получава диплома по икономика и социални науки. Работи като предприемач, преди да се насочи към политиката.
Зоран Живкович влиза в политиката през 1992 г. като се присъединява към Демократическата партия (ДС), става член на сръбския парламент и заместник-лидер на партията под ръководството на Зоран Джинджич. В края на 1996 г. Живкович ръководи гражданските протести на опозицията срещу изборните измами в Ниш и става първият демократичен кмет на Ниш през 1997 г.
2000 – 2004 През 2000 г. Живкович допринася значително за мобилизирането на демократичната опозиция на Сърбия по време на свалянето на Милошевич от власт на 5 октомври 2000 г.
През ноември 2000 г. Живкович става федерален министър на вътрешните работи на Сърбия, Югославия и служи до 2003 г. когато длъжността е премахната след конституционното формиране на Държавния съюз Сърбия и Черна гора.
След убийството на Зоран Джинджич, Живкович е избран за 7-ми министър-председател на Сърбия и решително ръководи реформаторското си правителство по време на извънредното положение, насърчавайки офанзивни мерки за борба с организираната престъпност и корупцията. Правителството му се разпада в резултат на противоречиви арести, правителствени скандали и вълнения в коалицията. След единадесет месеца начело на правителството на Сърбия, отслабващата обществена подкрепа води до оттеглянето на Живкович от лидерската позиция на Демократическата партия, след загубата на власт на парламентарните избори, проведени през декември 2003 г. и успешното му оспорване на партийния лидер от Борис Тадич който се очертава като нов лидер. Живкович е изтласкан настрани в Демократическата партия, тъй като така и не се разбира с новото партийно ръководство под ръководството на Борис Тадич.
2004 г. – След загубата на власт през 2004 г. Живкович сформира неправителствената организация „Миленијум“ – Център за развитие на гражданското общество, като канал за желанието си да „промени съзнанието на сръбските граждани, свързано с необходимостта от включване на всеки индивид в непрекъснатия процес на промени“. През този период Живкович често е свързван в медиите с друг изгнаник от Демократическата партия, Чедомир Йованович, който открито критикува посоката на ДС под новото ръководство, но двамата никога не са формирали някакъв общ политически план за действие. Относно участието си в Демократическата партия, Живкович твърди, че е „само член“, въпреки някои мнения, които виждат потенциалното му завръщане в Изпълнителния съвет на партията.Zivkovic rehabilitated;B92, 11 май 2005 г.
През този период Живкович все още присъства в обществения живот, като от време на време се появява в политически токшоута, коментира миналите си дни със Зоран Джинджич и критикува липсата на реформаторска програма в правителството на Воислав Кощуница. В периода 2009 – 2010 г. е колумнист във всекидневника „Данас“ и води рубликата „Директно“.
Разочарован, че Демократическата партия не го включва в списъка си с 250 кандидати за парламентарните избори през 2007 г. той на практика напуска активната политика, само за да се появи преди общите избори през май 2012 г. активно противопоставяйки се на преизбирането на Борис Тадич за президент на Сърбия, обвинявайки го за загубата на властта на ДС през май 2012 г. Gradjani izborom kaznili bahatost i oholost DS-a ;bktvnews.com, май 2012 г.
През ноември 2012 г. той напуска Демократическата партия след 20 години членство, заявявайки, че възнамерява да сформира нова партия в началото на 2013 г.Zivkovic: New party in February or March ;Tanjug, 6 декември 2012 г., която да продължи процеса на реформи, модернизацията на Сърбия и действията, започнати от ДС, които са прекъснати в началото на 2004 г.Zivkovic announces new party;izbornareforma.rs, November 2012 Година по-късно става депутат от коалиция с Демократичната партия.
Личен живот Зоран Живкович е женен за Бисерка Живкович, адвокатка и политическа активистка. Двойката живее в Ниш с двете си деца, Милена и Марко.
Живкович е запален винен ентусиаст и страстен шофьор. Той е собственик на винарна "House of wines Živković" и внася аржентински вина. Živković prodao vinariju Koletu;smedia.com, 5 юли 2011 г.
Източници
Категория:Сръбски политици Категория:Министър-председатели на Сърбия Категория:Родени в Ниш