Мирко Марянович е сръбски политик, министър-председател на Сърбия в периода 1994 – 2000 г.
Биография Марянович е роден на 27 юли 1937 г. в Книн в голямо работническо семейство със 7 деца, където завършва гимназия. Има четирима братя и 2 сестри, а баща му Душан работи в местна фабрика, докато майка му Мария е домакиня.
През сезон 1955/1956 той играе като крило за футболния клуб ХНК Динара, базиран в Книн. По-късно Марянович се мести в Загреб, където учи в музикална академия, която не завършва, защото се мести да живее в Белград. През 1960 г. завършва Стопанския факултет на Белградския университет по-специално катедрата по микроикономика. След дипломирането си Марянович се завръща в Книн, където намира работа като ръководител във фабриката Tvik. Оттам се издига до позицията финансов директор и в крайна сметка се мести в металургичен завод в Зеница. През 1973 г. се премества в московския филиал на Progres. До 1976 г. бързо се издига в йерархията, за да стане един от директорите на Progres. Той управлява стоманодобивното подразделение на компанията в Русия доста успешно, като същевременно развива впечатляваща мрежа от влиятелни приятели и бизнес партньори като Виктор Черномирдин (по-късно министър-председател на Русия) и Юрий Брежнев, син на Леонид Брежнев. По-късно през 1979 г. е назначен за генерален директор на „Прогрес“, длъжност, която заема до смъртта си. От 1989 г. до 1994 г. е председател на изпълнителния съвет на ФК „Партизан“. Едно от по-забележителните му действия, докато е на поста, е привличането на Предраг Миятович в клуба през декември 1989 г. Миятович, по това време млад обещаващ играч от ФК „Будучност“ от Титоград, е много близо до подписване на договор с „Хайдук“ Сплит, когато Марянович се намесва и го убеждава да дойде в Белград. След напускането на клуба Марянович е обявен за почетен президент на „Партизан“.
Политическа кариера Марянович е член на управляващата партия на СФР Югославия до нейното разпадане през 1990 г. и малко след това става член на Социалистическа партия на Сърбия. Той бързо се издига в йерархията и след парламентарните избори през 1993 г. е избран от Милошевич за министър-председател. Някои от законите, приети по време на неговия мандат, позволяват репресии срещу професори, студенти и журналисти, които не подкрепят режима на Милошевич.
Марянович продължава да бъде възприеман като продължение на Слободан Милошевич, който по това време е на поста президент на Югославия. Източници от висшите етажи на Социалистическа партия на Сърбия на Милошевич описват начина на работа на Марянович в списание „Европлянин“ : „Премиерът Марянович предлага нещо – министрите не гласуват – и след това Марянович просто завършва въпроса, както е договорено. Разбира се, Марянович нито предлага, нито прави нещо, без първо да се консултира с Милошевич“. Вицепремиерът Воислав Шешел косвено потвърждава тази оперативна процедура, когато каза, че правителствените заседания винаги са добре подготвени и никога не продължават повече от 15/20 минути. Този двугодишен период е широко възприеман като най-бруталния, докато Сърбия е ръководена от Милошевич. Правителството на Марянович (с Шешел като заместник-премиер) приема два от най-драконовските законодателни акта в сръбската политическа история: Закона за университетите, който лишава Белградския университет от автономия, отваряйки пътя на правителството да назначава професори, декани и ректори, както и Закона за информацията, който има за цел да ограничи дейността на медиите, финансирани от политически врагове; въпреки това медиите изиграват важна роля в държавния преврат на 5 октомври 2000 г. Подобно на първия си мандат, Марянович отново остава на заден план, оставяйки вниманието на по-агресивни членове на кабинета си като заместник-премиера Шешел и министъра на информацията Александър Вучич.
След Булдозерната революция той подава оставка на 21 октомври 2000 г. и е заменен от преходно правителство, водено от Демократична опозиция на Сърбия (ДОС), Социалистическа партия на Сърбия (СПС) и Сръбско движение за обновление (СПО). Преходното правителство съществува до началото на януари 2001 г., когато след парламентарните избори през 2000 г. е избрано ново правителство.
Мирко Марянович умира на 21 февруари 2006 г. в Белград.
Източници
Категория:Сръбски политици Категория:Министър-председатели на Сърбия Категория:Сръбски икономисти Категория:Възпитаници на Белградския университет Категория:Родени в Книн Категория:Починали в Белград