Мария Вентури (на италиански: Maria Venturi) е италианска писателка, журналистка и телевизионна авторка.

Биография Мария Вентури е родена на 1 август 1933 г. във Флоренция, Кралство Италия. От седемгодишна живее в Бреша, където по-късно се омъжва и ражда двете си дъщери близначки. След завършване на гимназия се записва да изучава антична литература в Миланския университет, където учи при Марио Фубини.

Първите си разкази публикува в седмичното списание „Новела“, редактирано тогава от Джорджо Шербаненко. На 25 години започва работа върху роман и изпраща плана и първите осем страници на Итало Калвино от изд. „Ейнауди“, който три месеца по-късно ѝ отговаря с ръкописно писмо и я насърчава да завърши книгата. Романът остава недовършен, тъй като по това време Вентури е наета от сп. „Новела“ с шестмесечен договор. Така започват редовните ѝ пътувания от Бреша до Милано, продължили повече от двадесет години. Договорът ѝ е подновен, а под ръководството на Енцо Биаджи списанието се превръща в „Новела 2000“, където тя преминава стаж и е окончателно назначена. През 1970 г. става професионален журналист и работи две години като кореспондент на Сандро Майер. Редуването на трима главни редактори – Антонио Терци, Бенедето Моска и Паоло Окипинти се превръща в ценна школа за нея.

През 1979 г., след като вече е била главен редактор и заместник‑редактор, Мария Вентури поема ръководството на списание Novella 2000. През 1981 г. Паоло Окипинти я кани да оглави историческия седмичник Annabella, който малко по‑късно става Anna. „Директната връзка“ с читателите започва с пощенска рубрика, която тя поддържа и по време на кризата в издателство „Рицоли“, смяната на собствеността и периода на контролирана администрация. През октомври 1986 г. напуска Anna, но запазва договор за сътрудничество с други издания от групата: продължава пощенската рубрика, пише статии и интервюта, започва телевизионна критична рубрика в седмичника Oggi и сътрудничи на римския ежедневник Il Messaggero.

Оресте дел Буоно, ръководител на книжния отдел на изд. „Рицоли“, я насърчава да се върне към писането на роман, съветвайки го да бъде „безсрамно завладяващ, романтичен и популярен“, и ѝ изпраща книги на Джудит Кранц, Барбара Тейлър Брадфорд и Даниел Стийл. Така се появява Storia d’amore, чиито права режисьорът Дучо Тесари купува и през 1987 г. адаптира в телевизионен минисериал с участието на Маргарита Бай. Романът открива пътя ѝ към художествената литература, а три последващи произведения също са превърнати в успешни телевизионни поредици: La storia spezzata (1992), La moglie in cornice (1992) и Il cielo non cade mai (1993).

През 1998 г. Мария Вентури създава историята за Incantesimo, художествена поредица, която редактира заедно със сценаристите Джанфранко Клеричи и Даниеле Стропа в продължение на седем сезона, като по нея е адаптиран и едноименен роман. Orgoglio (2004) е друга поредица, по която работи като автор и която е продуцирана за Rai от „Titanus“ на Гофредо Ломбардо. Butta la luna (2006) и Paura di amare (2010) са последните ѝ телевизионни проекти; в първата участва като автор единствено през първия сезон.

През 2011 г. Умберто Бриндани, директор на сп. Oggi, ѝ поверява рубриката „Уроци по любов“ (Lezioni d'amore).

През октомври 2014 г. публикува Niente è per caso, история за необикновена любов, устояла на десет години грешки, препятствия и раздяли.

През март 2015 г., на литературната награда „Il Molinello“, тя получава наградата за цялостно творчество и специалната награда за книгата си Niente è per caso. Също през 2015 г. авторката публикува I giorni dell'altra – преработена, актуализирана и разширена версия на роман, публикуван от нея двадесет години по-рано.

Мария Вентури умира на 20 февруари 2024 г. в дома си в Бреша на 90-годишна възраст.

Произведения

Романи

Storia d'amore (1984) La moglie nella cornice (1987) Caro amore (1988) L'amore s'impara (1989) La storia spezzata (1989) Il cielo non cade mai (1990) Addio e ritorno (1992) La moglie addosso (1993) Un'altra storia (1994) In punta di cuore (1995) I giorni dell'altra (1996) Mia per sempre (1996) Il rumore dei ricordi (1997) L'amore stretto (1998) La donna per legare il sole (1999) Da quando mi lasciasti (2001) L'amante è finita (2002) Chi perdona ha vinto (2002) La bambina perduta (2005) La vita senza me (2010) Come prima (2011) Niente è per caso (2014) I giorni dell'altra (2016) – разширено издание Ora mi vedi (2017) Tanto cielo per niente (2018)

Романи, свързани с телевизионни поредици (адаптации или произведения, написани паралелно със сериала)

Incantesimo (2000) Il nuovo incantesimo (2003) Butta la luna (2004)

Сценарии

Una grande storia d'amore (1988) – ТВ филм La storia spezzata (1990) – минисериал La moglie nella cornice (1991–1992) – минисериал Il cielo non cade mai (1992) – минисериал La storia di Chiara (1995) – ТВ филм Addio e ritorno (1996) – ТВ филм Dove comincia il sole (1997) – телевизионен сериал Mia per sempre (1998) – минисериал In punta di cuore (1999) – ТВ филм Il rumore dei ricordi (2000) – ТВ филм Nel cuore del padre (2000) – ТВ филм Cinecittà (2003) – телевизионен сериал Butta la luna (2006–2007) – телевизионен сериал Per una notte d'amore (2008) – ТВ филм Paura di amare (2010) – телевизионен сериал

Източници

Venturi, Maria, в Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana Биография на официалния уебсайт

Външни препратки

на Мария Вентури Мария Вентури в Goodreads

Категория:Автори на любовни романи Категория:Италиански писателки Категория:Родени във Флоренция