Алесàндро Барбèро (на италиански: Alessandro Barbero) е италиански историк и писател, специалист по средновековна и военна история, университетски преподавател и медиен популяризатор.

Биография Алесандро Барберо е роден на 30 април 1959 г. в Торино, Италия.

След завършване на класическата гимназия „Кавур“ в родния си град, през 1981 г. получава диплома по литература от Торинския университет с дипломна работа по средновековна история, озаглавена „Анжуйският мит в италианската и провансалската култура между XIII и XIV век“. През 1984 г. придобива докторска степен от Висшата нормална школа в Пиза. В същата година печели конкурс за изследователска позиция по средновековна история в Римския университет „Тор Вергата“.

От 1998 г. е доцент, а в периода 2002–2024 г. е редовен професор по средновековна история в Катедрата по хуманитарни науки на Университета на Източен Пиемонт „Амедео Авогадро“.

През 2005 г. е удостоен със званието „кавалер“ на Ордена на изкуство и литература на Френската република.

От 2010 г. е пълноправен член на Субалпийската депутация по национална история със седалище в Торино, занимаваща се с изследвания на историята на Пиемонт и Савойските държави. Бил е член на управителния комитет на наградата „Стрега“, от който подава оставка през март 2013 г. Член е на редакционния комитет на списание „Storica“ и сътрудничи на списание „Medioevo“, както и на вестниците „Стампа“ (в притурката „Tuttolibri“) и „Соле 24 Оре“ (в притурката „Domenica“).

През 2012 г. е удостоен с наградата „Льо Гоф“, а през 2018 г. печели наградата „Аласио“ за културна информация. През 2020 г. получава признанието „Свидетел на времето“ по време на 53-тото издание на наградата „Акуи история“.

Той се превръща във важна фигура за италианската левица в онлайн пространството, след като разкрива, че като млад е бил член на Италианската комунистическа партия и след публичното си изявление през 2011 г., в което заявява, че е комунист.

Барберо заема позиция срещу „Резолюцията на Европейския парламент от 19 септември 2019 г. относно значението на европейската памет за бъдещето на Европа“, която осъжда всички тоталитарни режими, включително нацистко-фашисткия и комунистическия. Той изразява становище, че парламентите не бива да се произнасят по въпроси, свързани с историята и колективната памет, дори когато намеренията са положителни. Според него в случая намеренията не са били такива и Европейският парламент е бил въвлечен в резолюция, произхождаща от държави с различен исторически опит, които, по думите му, разглеждат нацизма като по-малко укорим от комунизма. Той посочва като пример Полша, където според него се избягва публичното обсъждане на участието на част от населението в преследването на евреите. В този контекст, заявява той, възниква идеята, че символи като сърпа и чука могат да бъдат възприемани като еднакво ужасяващи, както свастиката.

Барберо определя като „ограничена“ и визията, според която комунизмът се отъждествява единствено със сталинизма и с режимите на страните от Варшавския договор. По време на административните избори през 2021 г. застава зад кандидатурата на своя колега и кандидат за кмет на Торино Анджело д'Орси, подкрепен от лявара коалиция.

През 2021 г., след публикуването на книгата му „Dante“ през октомври 2020 г., Барберо участва в множество конференции и публични срещи в цяла Италия, посветени на отбелязването на седемстотната годишнина от смъртта на Данте Алигиери. Най-значимото събитие се състои на 8 септември в Дома на Данте в Рим, в присъствието на министъра на културата Дарио Франческини, министъра на правосъдието Марта Картабия и други официални гости.

На 21 януари 2024 г. той обявява предстоящото си пенсиониране от катедрата по средновековна история в Университета на Източен Пиемонт, като фактически напуска длъжността през октомври същата година.

На 29 октомври 2024 г. получава почетна диплома по архивистика, палеография и дипломация, присъдена от Школата по архивистика, палеография и дипломация към Държавния архив във Флоренция. Творби

В областта на средновековната история през 1994 г. публикува заедно с Киара Фругони „Речник на Средновековието“. През 2000 г. излиза неговата биография „Карл Велики. Баща на Европа“. Автор е и на исторически изследвания, посветени на Пиемонт, включително обща история на региона, книга за историята на Верчели и изследване за форта във Фенестреле. През 2010 г. публикува документалната книга „Лепанто. Битката на трите империи“, посветено на битката при Лепанто, което през 2017 г. излиза и на турски под заглавието „İnebahtı“.

През 2012 г., в сътрудничество с Пиеро Анджела, публикува „Dietro le quinte della Storia“, изградено по модела на образователните телевизионни разговори на водещия от Superquark. През 2016 г. издава за изд. „Салерно“ документалната книга „Costantino il Vincitore“, посветено на източниците и фигурата на първия християнски римски император. За същото издателство е и директор на поредицата „Aculei“, посветена на ключови исторически събития.

Телевизия От 2007 до 2022 г. сътрудничи на рубрика, посветена на исторически обичаи и традиции, в телевизионното предаване Superquark по Rai. Между 2013 и 2017 г. е член на научния комитет на предаването Il tempo e la storia по Rai 3, а от 2017 г. е част от научния комитет на Passato e presente.

От 2013 г. е водещ на предаването a.CdC по Rai Storia. През 2020 г. същият канал излъчва документалния филм „Alighieri Durante, detto Dante“, в който той е водещ. През 2021 г. представя документалния филм „Ei fu. Vita, conquiste e sconfitte di Napoleone Bonaparte“.

От 2023 г. Барберо е водещ и централен участник в предаването „In viaggio con Barbero“ по LA7.

Конференции и уеб дейности Барберо придобива широка популярност онлайн чрез видеозаписи и подкасти с негови лекции от конференции, фестивали и университети, разпространявани в различни платформи. Освен Средновековието – областта, в която е специализиран, той разглежда и теми от гръцката и римската история, Наполеоновите войни, Рисорджименто, Първата и Втората световни война и фашизма. През 2023 г. стартира за Chora Media подкаста Chiedilo a Barbero, в който отговаря на въпроси на слушатели, свързани с историята. През 2025 г. обявява, че прекратява участието си в подкаста.

Популярността му сред широката публика е отбелязана и от Енциклопедия „Трекани“, която документира явлението в статията за неологизма „barberismo“.

Литературна дейност През 1996 г. Барберо дебютира като романист и печели наградата „Стрега“ с романа Bella vita e guerre altrui di Mr. Pyle, gentiluomo. През 2011 г. публикува историческия роман Gli occhi di Venezia, удостоен с наградата „Алесандро Манцони - град Леко“.

Личен живот Женен два пъти, Барберо има един син, който е журналист.

Произведения

Есеистика

Il mito angioino nella cultura italiana e provenzale fra Duecento e Trecento (1983) L'aristocrazia nella società francese del Medioevo. Analisi delle fonti letterarie (secoli X-XIII) (1987) Un santo in famiglia. Vocazione religiosa e resistenze sociali nell'agiografia latina medievale (1991) Amministrazione e giustizia nell'Italia del Nord fra Trecento e Settecento: casi di studio (1994) Dizionario del Medioevo (1994) Un'oligarchia urbana. Politica ed economia a Torino fra Tre e Quattrocento (1995) La cavalleria medievale (1999) Medioevo. Storia di voci, racconto di immagini (1999) Carlo Magno. Un padre dell'Europa (2000) Valle d'Aosta medievale (2000) Benedette iene (2002) Il ducato di Savoia. Amministrazione e corte di uno stato franco-italiano, 1416-1536 (2002) La guerra in Europa dal Rinascimento a Napoleone (2003) La battaglia. Storia di Waterloo (2003) Bonifacio VIII e la casa di Francia (2003) 9 agosto 378. Il giorno dei barbari (2005) Barbari. Immigrati, profughi, deportati nell'impero romano (2006) Civiltà del tempo (2007) Terre d'acqua. I vercellesi all'epoca delle crociate (2007) Storia del Piemonte. Dalla preistoria alla globalizzazione (2008) Benedette guerre. Crociate e jihad (2009) Lepanto. La battaglia dei tre imperi (2010) Il ronzino del vescovo. Una fonte notarile, Prima lezione di metodo storico (2010) Il divano di Istanbul (2011) 29 maggio 1176. Barbarossa sconfitto a Legnano (2011) Dietro le quinte della storia. La vita quotidiana attraverso il tempo (2012) Capitolo I tre papi di san Francesco (2012) I prigionieri dei Savoia. La vera storia della congiura di Fenestrelle (2012) Solimano il Magnifico (2012) Straniero. L'invasore, l'esule, l'altro (2012) 1289. La battaglia di Campaldino (2013) Donne, madonne, mercanti e cavalieri. Sei storie medievali (2013) Costantino il Vincitore (2016) Le parole del papa. Da Gregorio VII a Francesco (2016) Federico il Grande (2017) A che ora si mangia? Approssimazioni linguistiche all'orario dei pasti (secoli XVIII-XXI) (2017) Napoleone e l'arte della guerra. A partire da Guerra e pace di Lev Tolstoj (2017) Caporetto (2017) Dante (2020) Inventare i libri. L'avventura di Filippo e Lucantonio Giunti, pionieri dell'editoria moderna (2022) All'arme! All'arme! I priori fanno carne! (2023) San Francesco (2025) Isteria bellicista. Come l’Europa è arrivata alla Prima Guerra Mondiale (2026)

Романи

Bella vita e guerre altrui di Mr. Pyle, gentiluomo (1995) Romanzo russo (1998) L'ultimo rosa di Lautrec (2001) Poeta al comando (2003) Gli occhi di Venezia (2011) New York, 14ª (2012) Le ateniesi (2015) Alabama (2021) Brick for stone (2023) Garibaldi. The British tour (2026)

Вижте също

Барбара Фрале Андреа Фредиани Умберто Еко Кристина Сикарди

Източници

Външни препратки Архив на лекциите на Алесандро Барберо Видео архив на Алесандро Барберо Подкаст на Алесандро Барберо Алесандро Барберо в Goodreads

Категория:Военни историци Категория:Италиански писатели Категория:Италиански историци Категория:Родени в Торино Категория:Носители на награда „Стрега“ Категория:Носители на награда „Гринцане Кавур“