Йозеф Торак (7 февруари 1889 г., Залцбург, Австро-Унгария – 26 февруари 1952 г., Хартмансберг, Бавария) е австро-германски скулптор. Известен е със своите „грандиозни монументи“.
Биография Репутацията на Торак е установена през 1922 г., когато създава Der sterbende Krieger (Умиращият воин), статуя в памет на загиналите от Първата световна война в Столпмюнде.
През 1933 г. Торак се присъединява към Арно Брекер като един от двамата „официални скулптори“ на Третия райх. В официално санкционираното си студио извън Мюнхен Торак работи върху статуи, предназначени да изобразят фолклора на Германия под нацистко управление; тези произведения са с героичен мащаб, високи до 20 метра. Официалните му произведения от този период включват няколко скулптури за Олимпийския стадион в Берлин през 1936 г.
Алберт Шпеер нарича Торак „почти мой скулптор, който често е проектирал статуи и релефи за моите сгради“ и „който е създал групата фигури за германския павилион на Световното изложение в Париж“. Неговата статуя „Другарство“, издигната пред павилиона, изобразява две огромни, голи мъжки фигури, стискащи ръце и стоящи предизвикателно една до друга в поза на расово другарство.
Поради предпочитанието си към мускулести, голи, неокласически скулптури, Торак е бил известен още като „професор Торакс“. Експресионистични влияния могат да се видят в неговия като цяло неокласически стил.
„Коне на разходка“ в Райхсканцеларията На 20 май 2015 г. две скулптури на Торак, чифт колосални „крачещи коне“, които някога са стояли пред сградата на Райхсканцеларията, построена от Алберт Шпеер в Берлин, са открити по време на полицейска акция в склад в Бад Дюркхайм, заедно с други нацистки произведения на изкуството. Конете изчезват през 1989 г. от склад в Еберсвалде, североизточно от Берлин, където са били съхранявани от известно време след Втората световна война.
Източници
Категория:Германски скулптори Категория:Членове на НСДАП Категория:Родени във Виена