Културната екология е наука изследваща адаптацията на хората към заобикалящата ги околна среда. Това е поддисциплина на антропологията, която разглежда как човешките общества влияят на природата и как природата влияе на формирането на културни особености. Тя изучава адаптацията на хората към социалната и физическа среда, както и биологичните и културни механизми, които развиват, позволяващи на населението да живее в дадена среда. Изследва взаимоотношенията между човека и околната среда, природата и културата в течение на времето и даденото географско пространство. Културата тук бива описвана като динамичен компонент на всяка екосистема, в която човек има участие.
История Подходът на културната екология се поражда от идеи предхождащи самата антропология като наука. „Историческият метод“ на Франц Боас разглежда културните различия като произлизащи от географските фактори на околната среда т.е. външните фактори. Боас обаче разглежда и вътрешните психологически фактори, които влияят на културата и търси отговори в историческите описания на отделните култури. Той разследва връзките в развитието на отделни общества, за да обясни как се формират прилики или разлики между тях, въпреки различните им географски обстоятелства. Критиката на Боас обаче е при сравнението на две култури с прибързани заключения. Не е съгласен, че единствено приликите в климатичните условия на две отделни общности могат да ги направят сходни по други направления, като например традициите и ритуалите, които изпълняват. Според него околната среда си има ограничения във влиянието си спрямо културата на човека.
Идеята на екологичния детерминизъм също разглежда как чертите на културата се оформят от тяхната физическа среда и намира връзка между географското местоположение и националния характер. Екологическите детерминисти заявяват, че културата е резултат от действието на природата върху едно бездейно възприемащо човечество. А екологическите посибилисти гласят, че културите селективно избират от кои елементи на околната среда ще се възползват. Терминът за културна екология обаче, е измислен от Джулиан Х. Стюард, който въвежда методология, чрез която опитва да разбере как хората успяват да се адаптират към широка разнообразност от околни среди. Стюард публикува своите идеи през 1955 в книгата си „Теорията на културната промяна: методологията на многолинейната еволюция“, където заявява, че околната среда влияе на културата, но не описва характера на човешката адаптация.
Ключови идеи Джулиан Х. Стюард, бащата на културната екология, въвежда идеята за 'културно ядро'. В културното ядро се съдържат културните характеристики на дадено общество, определящи адаптивността на човека. Икономическите фактори и функциите на социалната организация са тези, които определят 'културното ядро', а не факторите на езика или ритуалите. Според него, екологичният анализ подпомага да опише кроскултурните сходства в 'културното ядро' на различни общества.
'Нова екология' е методът на Рой Рапапорт, който се различава от методите на Стюард, но гради над тях. Подходът му разглежда човешките населения като биологични и животински, а културата само като елемент на обществата, а не като дефиниращ фактор. Той анализира етичните (обективните) и емичните (когнитивните) модели и техните функции на приспособяване към средата, от колкото да анализира научната им истинност.
Културното наследство би могло да се идентифицира чрез културната екология като се разгледа как то успява да се запази и съхрани дори и с преселването на някое население на друго географско място. В ранната човешка адаптация хората са изграждали вярвания около природните елементи, за да могат да ги уважават и да оцеляват като общество. Тези културни особености и ритуали могат да се променят с времето с цел адаптация, но в някои примери виждаме как мигрантите могат да запазват своите ритуални традиции, но и да присвояват нови местни традиции.
Подходът на Марвин Харис се доближава до някакъв тип социален дарвинизъм, чрез който разглежда как единствено тези общества, коіто рационално използват своите ресурси, биха могли да оцелеят в локалната си среда. Той също използва понятието за адаптация като основен обяснителен механизъм. Той заявява, че за всяка културна особеност може да се докаже адаптивна материалистична рационалност в собствената си среда.
Етноекологията се различава от културната екология по това, че вместо да разглежда културата и околната среда като постоянно взаимстващи си елементи, изследва как самото население разглежда и осмисля околната си обстановка.
Ключови фигури Джулиан Х. Стюард
Като основоположник на науката културна екология той проследява отношенията между дадено общество и природната му среда. Методите на Стюард анализират как технологиите и техниките, които използва обществото се възползват от директното им екологическо обкръжение. Разглежда как техниките за работа се разпределят сред отделните групи хора и какво означава това за социалната им организация. Джулиан Стюард се вдъхновява и от идеите на еволюционната теория и счита, че културните промени се случват от промените в околната среда и нуждата за адаптация към нея.
Марвин Харис
Идеята за културния материализъм се появява от Марвин Харис, който цели да даде обяснение за различията и подобията откривани в различните човешки групи. Той описва тези различия като проучва материалните ограничения на човечеството. Тези материални ограничения произтичат от базовите човешки нужди за храна, подслон и биологическо възпроизводство. Като най-вероятна причина за различията в духовните аспекти на отделните култури са материалните разходи и нуждата да се задоволяват потребностите на хората в различен хабитат.
Рой Рапапорт
Рапапорт прилага идеята за 'нова екология' произлизаща от идеята за културна екология, която описва в повече детайл в книгата си „Екология, значимост и религия“. Той разглежда обществото и околната среда като взаимно приспособяващи се системи, които използват обратна връзка, за да си взаимодействат. Той разглежда всеки факт на културата като смислен и функционален, смесвайки в подхода си идеите на биологичната екология, британския структурен функционализъм и американския материализъм, за което често е критикуван. Рапапорт използва експертизата на биологията, за да мястото на групата в нейното тотално обкръжение. Рапапорт допринася с много изследователски термини към културната екология. По-късно обаче, те биват критикувани и са в основата за развитието на нови модели разглеждащи екологическата антропология.
Ключови текстове
Теорията на културната промяна: методологията на многолинейната еволюция - Джулиан Стюард Културен материализъм: борбата за наука на културата - Марвин Харис Човешката приспособимост: Въведение в Екологическата Антропология - Емилио Ф. Моран Прасета за предците: ритуалът в екологията на хората от Нова Гвинея - Рой Рапапорт
Екологическа антропология Екологическата антропология е поддисциплина в антропологията, появяващата се в отговор на културната екология на Джулиан Х. Стюард. Рой Рапапорт и Андрю Вайда градят върху неговите методи, разглеждайки културата като появяваща се в отговор на адаптацията към околната среда. Аналитичният подход на екологическата антропология е бил въз основа екосистемите и връзката им с населението обитаващо едно конкретно географско пространство. Първоначалните представи на екологическата антропология разглеждат местните населения като управляващи добре ресурсите си и поддържащи добре заобикалящите ги екоситеми. А новата екологическа антропология притежава по-развита политическа осъзнатост спрямо обществата и техните местни политически казуси. Така се развива по-аналитичен подход към дисциплината, който не разчита само на теория или на изследователските модели, които предлага Рапапорт.
Източници
Категория:Културна антропология Категория:Екология