Елена, по рождение Олимпия (, ), е дъщеря на нормандския херцог на Апулия, Роберт Гискар, и ломбардската благородничка Сикелгайта. От 1074 до 1078 г. Елена е годеница на Константин Дука Багренордни, син и съимператор на византийския император Михаил VII Дука

Име по рождение Оломпия е дъщерята на Робер Гискар и неговата втора съпруга Сикелгайда. Рожденото ѝ име, изписвано и като Olimpias (Олимпия/Олимпиада), е засвидетелствано в два източника., казва, че the Троянската хроника е единственият, но , цитира два. Според късната Фрагментарна троянска хроника от XII век: Ексултетна свитъчна книга от Бари от около 1075 г. съдържа молитвата:

Въпреки че никоя от дъщерите на Гискар не е носила ясно изразени нормандски имена, името Олимпия е най-необичайното. То е непознато сред по-ранните поколения нормани или ломбарди. Въпреки че е имало светица Олимпия (Олимпиада), тя почти не е била почитана на Запад, дори в Южна Италия. През XII век имената Оримпия и Лимпиаса, и двата варианта на Олимпия (Олимпиада), се появяват в Южна Италия. Най-вероятно е обаче тя да е кръстена на Олимпиада, майката на Александър Велики, тъй като много препратки към Александър се срещат в южноиталиански източници за нормандското завоевание на Южна Италия. Възможно е тя да е родена след първите преговори за брачен съюз с византийците през 1072 г., като в този случай името ѝ може да е било избрано, за да посочи императорското ѝ бъдеще. В този случай рожденото ѝ име и второто ѝ име (Елена) са паралели.

Олимпия понякога е била отъждествявана с дъщерята на Гискар, която е била сгодена за граф Хуго V от Мейн, но това трябва да са две различни дъщери.

Брачно споразумение

Гискар имал няколко дъщери, чиито бракове той уреждал за политическа изгода по същото време.These marriage alliances are outlined in . Първоначалното предложение за брак между норманите и византийците било направено от император Роман IV по времето, когато норманите обсаждали Бари, който се предал през април 1071 г. Роман предложил да ожени един от синовете си за една от дъщерите на Гискар, но поражението му в битката при Манцикерт сложило край на прегоорите. Император Михаил VII подновил преговорите, предлагайки да ожени един от по-малките си братя (Константий или Андроник) за една от дъщерите на Гискар в края на 1072 или началото на 1073 г. Гискар отказал това предложение два пъти. Според Амат от Монтекасино той се надявал на по-добри условия. През март 1074 г. Гискар приема трето предложение да омъжи дъщеря си Олимпия за сина на Михаил, Константин. Константин вероятно по това време е бил новородено.

Предббрачният договор е ратифициран под формата на хрисовул, съставен от Михаил Псел през август 1074 г. По-малките братя и съимператори на Михаил, Константий и Андроник, също подписват документа. Съгласно условията му,The text of the treaty is translated into French in . According to , the Greek text can be found in . византийски титли и роги са предоставени на Гискар и неговите хора. Самият Гискар става новилисим, а един от синовете му – куропалат. Годишната стойност на рогите е еквивалентна на около злато. Олимпия щяла да живее във Великия дворец на Константинопол и да бъде третирана като императрица.

В замяна Гискар се съгласил да уважава границите на империята и да съдейства за тяхната защита, което вероятно означавало, че ще осигурява нормански наемници за императора. Значението на брачния съюз се посочва от редица съвременни историци, които го отбелязват: Амат, Вилхелм от Апулия, Анна Комнина, Йоан Скилица, Георги Кедрин и Йоан Зонара.

Принцеса и пленница в Константинопол Олимпия е била много малко дете по време на годежа си.Both and say that she was an infant at her betrothal. Her parents were married in 1058. През 1076 г. тя пристига в Константинопол, където според „Продължителя на Скилица“ е преименувана на Елена. Комбинацията от имената Константин и Елена – имената на първия християнски император и майка му – предполага, че е имало големи очаквания за брачния съюз. По същото време бъдещият ѝ свекър прави голямо дарение на абатство Монтекасино, може би като отплата за дипломатическите усилия на неговия абат Дезидерий за сключването на брака. Бракът обаче така и не се състоял. През март 1078 г. Михаил VII е свален от власт с държавен преврат и Елена става заложница на новия император Никифор III. Много е вероятно тя да е била отстранена от двореца по това време. Според Годфроа Малатера, Елена е била смятана за заплаха, защото повторното ѝ омъжване можело да даде основание на новия ѝ съпруг да претендира за трона.

През зимата на 1080 – 1081 г. Гискар изпраща пратеници до Константинопол за дъщеря си и същевременно да сключи съюз с Алексий Комнин. Елена е била настанена в манастир от Никифор.See , and . According to , however, Guiscard was looking to have her placed in a convent in lieu of her confinement. Според Троянската хроника обаче, именно Алексий окончателно я изгонва от двореца. Това може да се обясни с факта, че Алексий I урежда брак между Константин и собствената си дъщеря Анна Комнина през 1083 г. Според Вилхелм от Апулия Алексий се отнасял с почит към Елена. Според Ордерих Виталис, който не е напълно правдоподобен източник, тя и друга дъщеря на Гискард са били третирани от Алексий като негови собствени дъщери. Всяка сутрин те участвали в неговия тоалет, като едната му подавала кърпа, а другата – гребен от слонова кост.

Не е известно нищо със сигурност за съдбата на Елена след март 1078 г. Ордерик разказва, че двадесет години по-късно тя е върната на чичо си, граф Рожер I Сицилийски. В своята „Алексиада“ обаче Анна Комнина не споменава нищо за съдбата на първата годеница на годеника си. Всъщност Ана е открито враждебна към Елена, твърдейки, че детето Константин е отвращавало бъдещата си годеница от самото начало. През 1080 г. в Южна Италия се появява самозванец, който твърди, че е Михаил VII. Използвайки това, както и пленничеството на дъщеря си като претекст, Гискар нахлува в империята през 1081 г.

Източници

Цитирана литература

Категория:Отвили Категория:Родени през 11 век