Юхан Себастиан Камермайер Велхавен () е норвежки писател, поет, критик и теоретик на изкуството. Той е смятан за „една от най-великите фигури в норвежката литература“.
Биография Юхан Велхавен е роден в Берген, Норвегия на 22 декември 1807 г. Неговият дядо, Юхан Андрeас Велхавен (1748 – 1811), е учител, а по-късно и помощник на пастора в църквата „Света Мария“ (Mariakirken), която е обслужва немската общност в града. Бащата на автора, Юхан Ернст Велхавен (1775 – 1828), е пастор в болницата „Свети Юрген“ (St. Jørgens spedalskehospital), докато майка му, Елзе Маргарет Камермайер, е дъщеря на Юхан Себастиан Камермайер, резидентен капелан на църквата „Светия Кръст“ (Korskirken).
Йохан Велхавен е член на заможно семейство, което включва сестра му Марен Сарс, известна със своята светска личност, съпруга на теолога и биолог Микал Сарс (1805 – 1869) и майка на историка Ернст Сарс (1835 – 1917), морския биолог Георг Осиан Сарс (1837 – 1927) и мецосопран певицата Ева Нансен (1858 – 1907). Самият Юхан Велхавен е баща на норвежкия архитект Ялмар Велхавен.
Велхавен посещава Катедралното училище в Берген от 1817 до 1825 г. През 1828 г. започва да учи теология под ръководството на баща си, но същата година баща му умира и затова Велхавен продължава обучението си в университета в столицата, където живее до смъртта си. След последните си изпити в Университета в Кристиания (днешен град Осло) през 1827 г. той се посвещава на литературата.
През 1836 г. той посещава Франция и Германия; а през 1858 г. отива в Италия, за да учи археология. През 1840 г. е назначен за преподавател по философия в Кралския университет в Кристиания и изнася серия от лекции по литературни теми.
Когато през 1843 г. получава академична работа, възникват спорове, защото той дори не е завършил богословската си степен и не е публикувал никакви трудове с философски характер. Хенрик Вергелан също търси позицията и завършва богословска степен, използвайки илюстрациите „Сътворението“, „Човекът и Месията“, за да покаже дълбоките си исторически и философски познания. Той става професор през 1846 г.
След това, от 1840 до 1866 г., той преподава философия в продължение на 26 години. Влиянието му се разширява с назначаването му за директор на Дружеството на изкуствата.
Умира в Кристиания на 21 октомври 1873 г.
Творчество
Велхавен си изгражда име като представител на консерватизма в норвежката литература през 19 век. Както се вижда от атаката му срещу поезията на Хенрик Вергелан, той се противопоставя на теориите на крайните националисти, поддържащи идеята Норвегия да развива културата си единствено на собствена почва. Той желае да види норвежката култура приведена в съответствие с тази на другите европейски страни и самият той следва романтичната традиция, повлиян от Й. Л. Хейберг, основавайки поетическото дружество „Партия на интелигенцията“. Известно негово стихотворение, в което личат тези нагласи, е „Републиканците“ („Republikanerne“).
Велхавен има романтична връзка и с по-малката сестра на Вергелан, Камила Колет, описана в романа „Хере“ на Нилс Фредерик Дал (на български романът е преведен от Стела Джелепова за ИК „Уникорп“ през 2016г.).
Той излага естетическото си кредо в цикъла сонети от 1834 г. Norges Dæmring („Норвежки сумрак“). През 1839 г. публикува стихосбирката Digte („Стихотворения“), а през 1845 г. Nyere Digte („По-нови стихотворения“). Следват други стихотворения през 1847 г. Den Salige („Благословеният“), 1848, 1851 и 1859 г. Той е добре познат с работата си с природата и фолклора, като например в Asgaardsreien от Nyere Digte, основа за картината на Петер Николай Арбо „Дивият лов на Один“. По-късно става известен и с религиозните си стихотворения като En Sangers Bøn („Молитвата на певеца“). В тях той показва духовната си страна, изразявайки съпричастност към ближния си и благочестива християнска надежда с библейски алюзии.
През 40-те години на XIX век Велхавен вече е фигура в норвежкия национален романтизъм. Помага за началото на кариерата на Ханс Гуде – художник-романтик – тъй като именно Велхавен пръв препоръчва на Гуде да учи в Художествената академия в Дюселдорф.
Източници
Hauge, Ingard Demringens tolker, en essaysamling om Johan Sebastian Welhaven (с Asbjørn Aarnes и Paul Grøtvedt. 1990) Vassdal, Tore Bastian, Johan Sebastian Cammermeyer Welhaven som bergenser og vestlending (2006) Seip, Anne-Lise Demringstid, Johan Sebastian Welhaven og nasjonen (Aschehoug, 2007)
Външни връзки:
Johan Sebastian Welhaven liv og skrifter by Arne Løchen. Digitized books by Welhaven in the National Library of Norway
Категория:Починали през 1873 година Категория:Родени през 1807 година Категория:Страници с непроверени преводи Категория:Норвежки писатели