Почаевската Успенска лавра (на украински: Почаївська Успенська лавра) е ставропигиален православен мъжки манастир в град Почаев, Кременецки район, Тернополска област, Западна Украйна. Обителта има престижния исторически статут на лавра и представлява най-голямата православна светиня в западната част на страната и втория по големина манастирски комплекс в Украйна след Киевско-Печорската лавра.

В исторически план манастирът преминава през различни периоди на юрисдикция. Дълго време — от 1712 г. до 1831 г. — той е василианска гръкокатолическа монашеска обител и крупен културно-просветен център.Володимир Мороз. Шлях Почаївського монастиря в Унійну Церкву наприкінці XVII — на початку XVIII ст.: передумови, обставини та історія прийняття рішення 1712 року // Почаївський феномен: василіянський монастир Успіння Пресвятої Богородиці в історії та культурі України. Рим — Львів: Місіонер, 2024, с. 100—121. ISBN 978-966-658524-3. На територията на комплекса днес се намира и Почаевската духовна семинария.

История

Православен период и дейността на Йов Почаевски Според църковното предание, манастирът е основан около 1240 г. от монаси, избягали от Киевско-Печорския манастир по време на опустошителното татарско нашествие на хан Бату.Архівована копія. pochaev.org.ua Първото официално документално споменаване на обителта в писмени източници обаче датира от 1527 г.

През 1597 г. заможната украинска благородничка Анна Гойска, собственичка на Почаев, възстановява западналия манастир и му дарява обширни земни владения. Тя предава на монасите и чудотворната икона на Божията Майка. Тази светиня е донесена във Волин през 1559 г. от гръцкия митрополит Неофит.

Златният век и духовното възраждане на обителта са свързани с делото на игумена Йов Зализо (1550–1651). Той реформира вътрешния живот на манастира, въвежда строг общежитиен устав, укрепва комплекса с отбранителни каменни стени и основава прочутата Почаевска печатница, която публикува важна духовна литература. През 1649 г. със средства на дарителите Федор и Ева Домашевски е издигнат нов каменен храм. По време на Збаражката война през 1675 г. манастирът е обсаден от турско-татарски войски. Според легендата, след гореща молитва на вярващите пред Почаевската икона, Богородица се явява в небето над манастира, което уплашва нашествениците и ги принуждава да отстъпят.

През юли 1651 г., в хода на Хмелницкото въстание, монасите укриват в обителта представители на козашката старшина. При последвалото настъпление на полските сили те са открити от княз Йеремия Вишневецки, при което заловените козаци са екзекутирани.Свєшніков І. К. Битва під Берестечком. — Львів : Слово, 1993. — С. 63. — ISBN 5-8326-0005-3.

Гръкокатолически период (Орден на василианците)

От 1713 до 1832 г. Почаевският манастир преминава под юрисдикцията на Гръкокатолическата църква и се управлява от Василианския орден. Този период се характеризира с мащабен архитектурен разцвет и европеизация на комплекса.

Тъй като старите сгради били увредени, се взема решение за пълна реконструкция. Приет е проектът на известния силезийски архитект Готфрид Хофман, представител на късния барок. На 20 февруари 1771 г. с него е сключен официален договор.Hornung Z. Polejowski Piotr (zm. przed r. 1780) // Polski Słownik Biograficzny. — Wrocław — Warszawa — Kraków — Gdańsk — Łódź : Zakład Narodowy Imienia Ossolińskich, Wydawnictwo Polskiej Akademii Nauk, 1982. — T. XXVII/2. — Zeszyt 113. — S. 292. На 3 юли 1771 г. е положен основният камък на грандиозния Свето-Успенски събор. Старият храм „Света Троица“ е демонтиран, а строителството приключва напълно през 1791 г. Междувременно, след като папа Климент XIV признава иконата за чудотворна, на 8 септември 1773 г. е извършен тържествен обряд по нейната коронация.

Основен меценат и ктитор на новото строителство е богатият полски магнат граф Микола Васил Потоцки. Според преданието, той станал ревностен дарител, след като по чудо не успял да застреля своя кочияш, който се молел на Почаевската Богородица. Потоцки дарява над 2 200 000 златни гроша за строежа, за за издръжката на монасите и лично надзирава работата. След смъртта си той е погребан в криптата на Успенския събор.

През този период в манастира процъфтява книгопечатането. От Почаевската печатница излизат 187 фундаментални тома, включително прочутият „Богогласник“ (1790–1791) — уникален сборник с духовни канти и песни. Интериорът на катедралата е изписан от именития художник Лука Долински.

По време на полското Ноемврийско въстание (1830–1831) монасите подкрепят бунтовниците срещу руското самодържавие, осигурявайки им коне, провизии и пари, а част от манастирските поданици се вливат във въстаническата армия. Това става повод за последвали репресии от страна на руското правителство.

Синодален период (Руска империя) На 25 октомври 1831 г. с указ на руските власти манастирът е отнет от гръкокатолиците и е предаден на Руската православна църква (РПЦ). През 1833 г. той получава официален статут на „лавра“ — четвъртата по ред в Руската империя. Комплексът е превърнат в аванпост на русификационната политика в десния бряг на Украйна. Направени са преустройства в интериора с цел заличаване на католическите елементи, издигната е огромна 65-метрова самостоятелна камбанария. След революцията от 1905 г. манастирът става средище на крайнодесните черносотнически организации и „Съюза на руския народ“, като тук се печата пропагандният „Почаевский листок“.

Първа световна война и национално-освободителни борби (1914—1920) По време на Първата световна война Волин става арена на тежки боеве. Лаврата е евакуирана: ценностите, архивите, библиотеката и чудотворната икона са пренесени в Житомир, а по-късно в Москва. През август 1915 г. австро-унгарските войски окупират Почаев, увреждат интериора и интернират останалите монаси. След Брусиловския пробив от 1916 г. руската армия си връща контрола, а богослуженията са възобновени. През вълненията от 1917–1920 г. властта в района се сменя неколкократно (украински, болшевишки и полски сили), като манастирът е неколкократно претърсван и ограбван.

В състава на Полската република (1920—1939) След Рижкия мирен договор от 1921 г. Почаев преминава към Полша. Лаврата е зачислена към Полската православна църква. През този период манастирът е подложен на съдебни искове за „ревиндикация“ (опити на Римокатолическата църква да си върне имотите), но благодарение на масовата съпротива на православното население комплексът запазва статута си и преживява икономически стабилни години.

Съветски период и антирелигиозни гонения След нахлуването на съветските войски през 1939 г. и последвалата нацистка окупация (1914–1944), манастирът успява да запази дейността си. По време на Втората световна война той е част от Украинската автономна православна църква.

Истинските изпитания за Лаврата настъпват по време на бруталните хрушчови антирелигиозни гонения през 1960-те години. КГБ и местните власти затварят манастирските сгради, конфискуват земите, малтретират монасите и ги изпращат в психиатрични клиники или затвори (сред които е и архимандрит Алипий). Благодарение на световния отзвук и твърдостта на вярващите обаче, Почаевската лавра остава една от малкото обители в СССР, които не са напълно затворени. По това време тук се подвизават прочути старци като преподобни Амфилохий Почаевски.

След извоюването на независимостта на Украйна

След 1991 г. учебната и стопанската дейност на Лаврата се възстановяват — отворена е семинарията, върнати са част от сградите. Въпреки това вътрешният климат се променя, тъй като проукраинските монаси са заменени и манастирът твърдо остава под юрисдикцията на Украинската православна църква (Московска патриаршия) (УПЦ МП). През 1992 г. привържениците на Москва изгонват тогавашния наместник епископ Яков (Панчук) поради неговата подкрепа за автокефалия на украинската църква. През този период в манастира са унищожени или изгорени книги, представящи украинската и гръкокатолическата история на комплекса (като трудовете на С. Антонович и митрополит Иларион Огиенко).

При управлението на архимандрит Владимир (Мороз) започва мащабно ново строителство — изграден е огромният Преображенски събор (завършен през 2013 г. с 33 златни купола, побиращ 4500 души).

Юридически спорове и съвременно състояние През 2003 г. правителството на Виктор Янукович предава сградите на Лаврата за безвъзмездно ползване на УПЦ МП за срок от 49 години (до 2052 г.), изваждайки ги от състава на държавния архитектурен резерват. Това решение предизвиква дългогодишни протести от страна на Тернополския областен съвет и патриотичните организации.

След Революцията на достойнството (2014) и началото на руската агресия срещу Украйна, Лаврата се оказва в центъра на сериозни политически скандали заради разпространение на антиукраинска литература и пропаганда на „руския свят“. През ноември 2018 г. Министерството на правосъдието на Украйна отменя решението за регистрация на правото на ползване от страна на УПЦ МП, а Министерският съвет официално връща сградите в патримониума на Кременецко-Почаевския държавен историко-архитектурен резерват. Въпреки това монашеската общност на УПЦ МП продължава фактически да обитава комплекса. По време на пандемията от COVID-19 през 2020 г. Лаврата се превръща в едно от големите огнища на заразата в региона след посещение на чуждестранни поклоннически групи.

Каноничен статут и историческа независимост от Москва Важен аспект от историята на Почаевската лавра е нейният многовековен каноничен статут на независимост от Московската патриаршия. В продължение на столетия манастирът де юре и де факто се намира под юрисдикцията на Вселенската (Константинополска) патриаршия, ползвайки се с правата на ставропигия (директно подчинение на Вселенския патриарх).

Въпреки по-късната насилствена русификация, извършена от имперските власти през XIX век, този исторически статут остава основен аргумент за съвременните изследователи в полза на европейските и автокефални традиции на обителта. Въпросът придобива нова актуалност във връзка с процеса по религиозна деокупация на Украйна и законодателните инициативи за прехвърляне на най-големите национални светиня за ползване от каноничната и призната поместна Православна църква на Украйна (ПЦУ).

Архитектурен ансамбъл Комплексът на Лаврата има уникална терасовидна композиция, разположена върху стръмен хълм. Основните паметници включват: Свето-Успенски събор (1771–1783): Шедьовър на късния барок с две кули, разположени под ъгъл 45 градуса, съчетаващ западно европейското влияние с традициите на украинския козашки барок. Манастирски килии и Трапезария (XVIII в.): Построени под ръководството на Франциск Ксаверий Кулчицки. Троицки събор (1906–1912): Проектиран от известния архитект Алексей Шчусев в неовизантийски и староруски стил, с мозайки по скици на Николай Рьорих. Голямата камбанария (1861–1869): Висока 65 метра, пететажна сграда, която доминира над целия околен ландшафт. Преображенски събор (2004–2013): Модерен мега-храм с 33 купола, издигнат за нуждите на масовите поклоннически чествания.

Бележки

Източници Володимир Мороз. Шлях Почаївського монастиря в Унійну Церкву наприкінці XVII — на початку XVIII ст. Рим — Львів: Місіонер, 2024. Амвросий Архимандрит. Сказание о Почаевской Успенской Лавре. Почаев, 1870. Свєшніков І. К. Битва під Берестечком. — Львів : Слово, 1993.

Категория:Манастири в Украйна Категория:Барокова архитектура в Украйна Категория:Тернополска област