Лютиковидната урока (Bupleurum ranunculoides) е многогодишно тревисто растение от семейство Сенникоцветни. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Многогодишно тревисто растение. Стъблото е високо 5 – 30 cm, изправено и голо. Листата са последователни — приосновните линейни и мечовидноизвити, а най-горните стъблови по-широки, триъгълнояйцевидни, полустъблообхващащи и голи. Съцветието е сложен сенник от 5 – 10 лъча, в основата с 4 – 5 яйцевидни, силно неравни листчета. Прицветниците са 4 – 5, жълтеникави, почти кръгли. Сенниците носят многобройни дребни цветове. Плодът е сух, дълъг 2,5 – 3 mm, разпадащ се на 2 дяла. Цъфти през юли – август и плодоноси през август – септември. Размножава се вегетативно и със семена.
Разпространение и местообитания Расте на варовити каменисти терени в субалпийския пояс, в отворени тревни съобщества. Популацията е компактна, с численост около 1000 индивида. В България е известен само от Витошкия район (в района на връх Белчева скала) на 1800 – 1900 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Централна и Южна Европа (Пиренеите, Алпите, Карпатите, Апенините и част от планините на Балканския полуостров).
Природозащитен статут Сред заплахите за вида са изолираността на популацията — находището попада в югоизточната периферия от ареала на вида — и ограниченото му разпространение. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а единственото му находище в България попада на територията на природен парк „Витоша“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България; популацията е отдалечена от оживените туристически маршрути. За опазването му са необходими детайлно проучване на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори, мониторинг на състоянието на популацията и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници