Ниското бясно дърво (Daphne cneorum) е дребен вечнозелен храст от семейство Тимелееви. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Дребно вечнозелено храстче с дълги, тънки и меки странични разклонения; младите клонки са голи, сивкави. Листата са дълги 10 – 18 mm и широки 3 – 5 mm, обикновено 3 – 4 пъти по-дълги, отколкото широки, продълговати или линейноланцетни, заоблени на върха, приседнали, голи, не са събрани във връхната част на разклоненията. Цветовете са ароматни, розови, полуприседнали, образуващи главички от 6 – 10 (20) цвята. Хипантият е дълъг 6 – 10 mm, обикновено белезникавовлакнест; чашелистчетата са дълги 4 – 6 mm, заоблени на върха. Плодът е кафеникаво-жълта костилка, обвита в хипантия до узряването ѝ. Цъфти през юни, плодоноси юни – август. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания Расте поединично или на мозаични субпопулации по сухи каменисти и скалисти места в иглолистни гори, върху варовик, на хумусно-карбонатни и планинско-ливадни почви; субпопулациите имат добри възобновителни способности. В България се среща в Западна и Средна Стара планина, Знеполския район, Пирин и Родопите, от 900 до 2900 m надморска височина. Общото разпространение на вида обхваща Западна, Централна и Източна Европа, Средиземноморието и Югозападна Азия (Мала Азия).
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват дърводобивът (изсичане на иглолистни гори) и потенциалното развитие на туризма (строителство на туристически съоръжения).
Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Субпопулациите му попадат на територията на националните паркове „Пирин“ и „Централен Балкан“ и на поддържан резерват „Острица“ в планината Голо бърдо, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се препоръчват разработване на план за действие за вида, детайлно проучване на хорологията, числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида, провеждане на дългосрочен мониторинг, събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в град Садово и при необходимост обявяване на защитена територия за опазването му.
Източници