Скално секирче (Lathyrus saxatilis) е едногодишно тревисто растение от семейство Бобови. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Едногодишно тревисто растение с единично или от основата си разклонено стъбло, високо 10 – 15 cm. Листата са чифтоперести, с 1 – 3 двойки листчета. Цветовете са единични, дълги 5 – 6 mm, светложълти или със светлосинкав оттенък. Плодът е елиптичен, дълъг 1,5 – 3 cm; семената са 3 – 4, овални, гладки. Цъфти април, плодоноси май. Опрашва се от насекоми и се размножава със семена, разпространявани зоохорно или барохорно.
Разпространение и местообитания В България видът се среща в долината на река Места (Стъргач планина, над село Илинден, Гоцеделчевско) и в Тракийската низина (Бесапарски ридове), в ксеротермния дъбов пояс, на надморска височина 200 – 500 m. Общото му разпространение обхваща Средиземноморието и Крим. Расте по сухи тревисти и каменливи места върху скелетни хумусно-карбонатни почви, на варовит терен, най-често в съобщества на Dichanthium ischaemum, Achillea clypeolata, Inula aschersoniana и др. Популациите са фрагментирани и представени с малочислени индивиди.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват различни видове стопанска дейност в местообитанията, прекомерна паша и утъпкване, залесяване, разораване и др. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие; Огняновско-Синитевският рид от Бесапарските ридове е обявен за защитена местност, а находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Сред необходимите мерки за защита е събирането на семена и съхраняването им в Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници