Татарско диво зеле (Crambe tataria) е многогодишно тревисто растение от семейство Кръстоцветни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Многогодишно тревисто растение с дебело месесто коренище. Стъблото е високо 60 – 100 (150) cm, силно разклонено. Листата са слабомесести, влакнести до почти голи; приосновните са до 40 cm дълги, перестонаделени. Цветовете са многобройни, бели, на дълги дръжки; венчелистчетата са обратнояйцевидни, дълги 3 – 6 mm. Плодовете са двучленни шушулчици – горното членче е кълбесто, едносеменно, а долното е цилиндрично и стерилно. Семената са кафяви, гладки. Цъфти май – юни (юли), плодоноси юни – август. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Разпространение и местообитания В България видът се среща по северната част на Черноморското крайбрежие, в Североизточна България (в околностите на Добрич и Шумен) и в Дунавската равнина (долината на река Студена). Общото му разпространение обхваща Централна, Южна и Източна Европа, Кавказ и Сибир. Расте по сухи тревисти места, най-често върху песъчливи почви, покрай пътища, както и като плевел в лозя и ниви. Популациите са разкъсани, от единични или малочислени групи растения, и имат добри възобновителни възможности.
Природозащитен статут Промените в инфраструктурата по Черноморското крайбрежие са причина за нарушаване на естествените условия в местообитанията, а интензивната селскостопанска дейност в районите на разпространение на вида причинява влошаване на екологичната обстановка и намаляване на площта на популациите. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Две от находищата във флористичния район Черноморско крайбрежие са в защитени територии (резерват „Калиакра“ и защитена местност „Поморийско езеро“), а част от находищата попадат и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходима мярка за защита се предвижда ограничаване на селскостопанската дейност и строителството в близост до находищата на вида.
Източници