Шишарковидна мухоморка (Amanita strobiliformis) е вид гъба от семейство Мухоморкови. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Плодното тяло в младо състояние е обвито с ципесто общо покривало. Шапката е от полукълбовидна до разперена или почти плоска, 5–10(20) cm, бяла, охрена до сиво-кафява, с големи, неправилно ъгловати, мръснобели брадавици. Пластинките са свободни или прираснали със зъбче, бели до охрени. Пънчето е 6–12 × 2–4 cm, цилиндрично, в основата луковичноудебелено и кореновидноудължено, бяло до охрено, с увиснал, жълтеникав, надлъжно набразден, бързо изчезващ пръстен и със сивкави, влакнести, напречни поясчета. Месото е бяло, в основата на пънчето кремаво. Спорите са широкоелипсовидни, 9–14 × 7–9,5(10) µm, безцветни. Образува плодни тела единично и на групи през юли – септември.
Разпространение и местообитания Среща се в широколистни и смесени гори и храсти (най-често под дъб – Quercus, бук – Fagus, габър – Carpinus, липа – Tilia), на варовити почви. В находището на Голо бърдо е установена група от 5 плодни тела, а в Лозенска планина – група от 3 плодни тела. В България се среща в Стара планина (Източна), Софийския район, Знеполския район (Голо бърдо), Рила, Средна гора (Западна – Лозенска планина) и Родопите (Средни, Източни). Общото разпространение е главно в Южна и Средна Европа; видът е субмедитерански елемент.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват промяната в хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, пожари, киселинни дъждове и замърсяване на почвите. Видът е включен в Червения списък на гъбите в България. Находището в Голо бърдо е на територията на резерват „Острица“, а част от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се препоръчват проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида, провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията му.
Източници