Светослав Петров Марков е български офицер, военен ветеринарен лекар (санитарен генерал-майор), началник на Военно-ветеринарната част на българската армия през Втората световна война (1941 – 1945).

Биография Сввтослав Марков е роден на 3 октомври 1883 г. в Шумен. Завършва медицина в Сорбоната и ветеринарна медицина в Милано при проф. Феличе Чиноти. След това се прибира в България и започва работа в конезавода на кавалерията на българската армия в село Дивдядово, днес квартал на Шумен. Взема участие в Балканските войни. На 14 октомври 1913 г. е произведен в чин подпоручик със старшинство към 20 септември 1912 година.Руменин, с. 229 През 1915 г. е произведен в чин поручик.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) е ветеринарен лекар във 2-ри артилерийски полк, за която служба за „бойни отличия и заслуги във войната“ е награден с Народен орден „За военна заслуга“, V ст., на военна лента, с коронаЗаповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия (ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 57) и с Орден „Св. Александър“, V ст., с мечове отгоре (за отличия и заслуги във войната)1918 г.; Заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната (ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 248; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 256 – 257). На 16 март 1917 г. е произведен в чин капитан. След войната работи в Дивдядово и царските конюшни в София, като на 2 ноември 1919 г. е произведен в чин майор. Светослав Марков е обучителя на първия кон на цар Симеон II. Служи в 1-ва армейска ветеринарна лечебница и в Лейбгвардейския конен полк.

По време на Втората световна война (1941 – 1945) началник на Военно-ветеринарната част.Държавна сигурност и офицерите от БНА, с. 972

Автор на патенти за лекарства, сред които „конска лига“. След 9 септември 1944 г. е разжалван от генералското си звание и съден от Народния съд, но не се стига до присъда поради намесата на проф. Чиноти. До края на 1957 г. е общ работник в конезавода в село Дивдядово, макар и всъщност да работи като лекар. Умира през 1977 г.Първи февруари 1945 г. - на тази дата започва

Военни звания Подпоручик (14 октомври 1913) със старшинство 20 септември 1912 Поручик (1915) Капитан (16 март 1917) Майор (2 ноември 1919) Подполковник (1923) Полковник (1935) Генерал-майор (1943)

Награди Орден „За заслуга“ (1913) Народен орден „За военна заслуга“, V степен, на военна лента, с корона (1917) Орден „Св. Александър“, V степен, с мечове отгоре (1918/1921) Кръст „За X години отлична служба“ (1923) Кръст „За XX години отлична служба“ (1933) Народен орден „За военна заслуга“ IV степен (1936) Орден „Св. Александър“ IV степен (1936) Народен орден „За военна заслуга“ III степен (1937) Медал за участие в Балканските войни (1912-1913) (1937) Медал за участие в Европейската война (1915-1918) (1937) Орден „Св. Александър“ III степен (1938) Унгарски възпоменателен медал (Magyar Háborús Emlékérem) (1940) Орден за заслуги на Германския орел II степен, Германска империя (1942)

Бележки

Източници

Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Генерали от медицинската служба Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Български военни лекари Категория:Репресирани от комунистическия режим в България Категория:Шуменци