Никола II дьо Сент Омер (на френски:.Nicolas II de Saint-Omer ок. 1242 – 1294) е латински барон от Франкска Гърция, господар на половината от Тива, един от най-влиятелните и богати френски аристократи в Мореа през втората половина на XIII век. Известен е с активната си дипломатическа роля в антивизантийската коалиция на Шарл I Анжуйски, включително пратеничеството си до България и Сърбия през 1272 – 1273 г.
Произход и семейство Произхожда от знатния фламандски род Сент Омер. Син е на Бела дьо Сент Омер и Бон дьо ла Рош, сестра на Ги I дьо ла Рош, херцог на Атина и Тива. По майчина линия е внук на Маргарита Унгарска (бивша византийска императрица и кралица на Солун). От 1258 г. е господар на полвината от Тива. Заедно с братята си Ото и Жан участва във Войната за евбейското наследство, в която повечето принцове на Франкска Гърция се противопоставят на експанзионистката политика на принца на Ахея, Гийом II дьо Вилардуен. Става един от най-могъщите барони в Княжество Ахея и Херцогство Атина. Построява внушителни крепости, включително тази в Тива и замъка Наварино в Морея. През 1287 – 1289 г. служи като байло (управител) на Княжество Ахея от името на Анжуйците.
Дипломатическа мисия (1272 – 1273) През 1272–1273 г. Шарл I Анжуйски се опитва да изгради широка антивизантийска коалиция на Балканите, насочена срещу император Михаил VIII Палеолог. Първи се включва Константин Тих Асен, цар на България (1272 г.). През 1273 г. към съюза официално се присъединяват Стефан Урош I, крал на Сърбия, и Йоан I Дука, владетел на Тесалия. В рамките на тази политика Шарл I изпраща Никола II дьо Сент Омер като свой специален пратеник до Търново и сръбския двор. Със заповед от 12 май 1272 г., издадена във Фоджа, Никола получава право да придружи българската и сръбската делегация през пристанищата на Апулия, като вземе със себе си 60 ездитни коня и 30 товара сол, без каквото и да било мито. Той лично придружава делегациите обратно към Балканите и предоставя на Шарл подробна информация за съюзниците. Въпреки това, през 1274 г. папа Григорий X забранява на Шарл да нападне Византия, тъй като се надява на църковна уния между Православната и Католическата църква (Втори Лионски събор). От своя страна Михаил VIII Палеолог отвръща на удара, омъжвайки незаконната си дъщеря Ефросина за хан Ногай от Златната орда, който през 1274 г. изпълнява поръчението на императора и нахлува в България като византийски съюзник. Скоро след това Никола дьо Сен Омер изпада в немилост пред Шарл и е принуден да размени владенията си в Морея с други в Сицилия, намиращи се под пряк контрол на краля. Положението и владенията му са възстановени едва след смъртта на Шарл I през 1285 г. През този период Николай често пребивава в Италия, където Шарл го използва — заедно с други барони от Морея — като съветник по балканските дела.
Семейство и наследство Никола II дьо Сент Омер сключва два важни брака, които значително увеличават богатството и влиянието му: Първи брак – с Мария Антиохийска, дъщеря на Сибила Арменска и Боемунд VI, княз на Антиохия и граф на Триполи. Този брак му осигурява значителни финансови средства. С помощта на Мария той построява замъка Сент Омер в акропола на Тива-една от най-силните и красиви крепости в Гърция по онова време (според Морейската хроника). Втори брак (ок. 1280 г.) – с Анна Комнина Дукина, дъщеря на Теодора Петралифина и Михаил II Комнин Дука, деспот на Епир. Анна е вдовица на Гийом II дьо Вилардуен. Този брак е изключително престижен и дава на Никола II допълнително влияние в Княжество Ахея. И двата брака са бездетни.
Източници Първични извори • Заповед на Шарл I Анжуйски до магистъра на пристанищата на Апулия от 12 май 1272 г. (Regesta Chartarum Regni Siciliae). Вторични източници • Андреев, Йордан (1978). „Българо-анжуйските отношения през 70-те години на XIII век“. Исторически преглед. • Божилов, Иван; Гюзелев, Васил (1999). История на средновековна България VII – XIV век. София. • Дюлгеров, Никола (2021). Анжуйските владения на Балканите (XIII – XIV в.). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-07-5288-4. • Jacoby, David (1993). The Franks in the Aegean, 1204 – 1500. London: Variorum. • Lock, Peter (1995). The Franks in the Aegean, 1204 – 1500. London: Longman. • Bon, Antoine (1969). La Morée franque. Paris. • Livre de la Conqueste de la Morée (Хроника на Морея) • Foundation for Medieval Genealogy (fmg.ac) – родословие на рода Сент Омер.
Категория:Владетели на Тива Категория:Франкски барони в Гърция