Ефект на Рингелмàн е тенденцията личната производителност на отделните членове на групата да намалява с увеличаване на размера на групата. За първи път е описан през 1913 г. от Максимилиан Рингелман (1861 – 1931), френски професор по селскостопанско инженерство. Колкото повече хора участват в дадена задача, толкова по-ниска става средната им производителност, тъй като всеки участник смята, че собствените му усилия не са решаващи. Ефектът често се илюстрира с дърпане на въже.
Докато изучава връзката между загубата на процес (т.е. намаляване на ефективността или ефикасността на изпълнението) и груповата производителност, Рингелман установява, че съвместната работа на членовете на групата по дадена задача (например дърпане на въже) всъщност води до значително по-малко усилия, отколкото когато отделните членове действат самостоятелно. Рингелман открива, че с добавянето на все повече хора към групата, групата често става все по-неефективна, което в крайна сметка нарушава схващането, че груповите усилия и участието в екип надеждно водят до увеличени усилия от страна на членовете.Max Ringelmann – Recherches sur les moteurs animés: Travail de l'homme, Annales de l'Institut National Agronomique, 2nd series, vol. 12, 1 janvier 1913, pages 1–40 (на френски).Forsyth, D. R. (2009). Group dynamics (5th ed.). Pacific Grove, CA: Brooks/Cole (на английски).
Причини и начини за отстраняване
1. Загуба на мотивация: Увеличете разпознаваемостта. Не подценявайте собствената роля. Поставете си цели. Увеличете участието си.
2. Загуба на координация: Синхронизиране с другите членове на групата.
Източници
Категория:Психологически експерименти