Филипос Зафираки Теодосиу () е гръцки революционер, участник в Негушкото въстание от 1822 година.
Биография Теодосиу е роден в южномакедонския град Негуш (Науса) в 1796 година и е единствен син на първенеца на Негуш и водач на Негушкото въстание Зафиракис Теодосиу. Техен прародител може да е арматолът от края на XVII век Йоан Теодосиу, както предполага Стерьос Апостолу. Майка му е Зафирица, а сестра му Ефтимия. Според народна песен Филипос е женен, когато пада Негуш в 1822 година е пленена и отведена в Солун. Друг вариант на същата песен гласи, че Филипос е заловен само три дни след като се е оженил.
В началото на XIX век, след края на обсадата на Негуш и предаването на града в 1804 година на Али паша Янински, баща му Зафиракис бяга в Солун и Цариград. Филип, на осемгодишна възраст, майка му и сестра му са отведени в Янина от Исмаил Пашобей. Те били придружени и от осемнадесетгодишната годеницата на брата на Зафиракис, Елени Папаангелаки, която Пашобей взима като плячка. В Янина отсядат в домовете на приятели на митрополита на Янина.
През февруари 1814 година семейството на Зафиракис тръгва от Янина, среща се със Зафиракис в Енидже Вардар и на 21 юли всички заедно пристигат в Негуш, където са посрещнати тържествено.
След убийството на приятеля му Димитриос Ипатрос в края на 1820 година - началото на 1821 година, Филипос е изпратен от баща си в Цариград, за да предаде на султана документи на Ипатрос, демонстрирайки лоялност. Връща се в Негуш на 11 ноември 1821 година. В края на годината обаче, след пълното потушаване на Халкидическото въстание, валията на Солун Мехмед Емин паша (Абу Лобут), нарежда изпращането на заложници от най-важните градове на Македония в Солун. Негуш единствен отказва. Наредено е Зафиракис и Филипос да отидат в Солун, но те отказват. По-късно, когато градът се разбунтува срещу османците в началото на 1822 година, Филипос се присъединява към четата на Анастасиос Каратасос. Те заемат и защитават местностите Кутиха, Палиокалия и Смикси.
Когато няколко дни след Великден в началото на април 1822 година османците нахлуват в Негуш, Филипос, баща му други въоръжени граждани и жени и деца се укрепяват кулата на Зафиракис, където издържат три дни атаки и тежки бомбардировки на османците. Късно през нощта на 12 април защитниците на кулата, сред които Филипос заедно със семейството на Зафиракис, успяват да направят пробив и бягат към планината Каракамен на запад. Сблъскват с преследващи ги отряди по пътя между Шел и Ранци. Въпреки че жените и децата са заловени, Зафиракис заедно с Янакис Каратасос и само дванадесет мъже - включително Филипос се оттеглят в Каракамен. След това преминават през село Добра и се насочват към равнината, към Суфулио, гората между селата Ставрос и Пископи. Там, след предателството на местен жител, са обградени от турската армия и в последвалата битка загиват Каратасос и Зафиракис. Филипос успява да избяга в Клисура. Според Евстатиос Стуянакис той тръгва към Албания, търсейки подкрепата на приятеля на баща си Ибрахим бей. Филипос е заловен от турците в Клисура, отведен в Битоля, където е убит мъченически на 16 април.
Бележки
Категория:Участници в Гръцката война за независимост Категория:Родени в Негуш Категория:Починали в Битоля Категория:Участници в Негушкото въстание Категория:Екзекутирани в Османската империя