Йеромонах Неофит Калчев е български духовен деец, книжовник, лечител и участник в националноосвободителното движение, роден на 12 май 1848 г. в село Орешак, Троянско. Начално образование и първи познания за лечебните свойства на растенията получава в родното си място, а през 1866 г. постъпва като послушник в Троянския манастир. По-късно се премества в Преображенския манастир край Велико Търново, където приема монашеско подстрижение под името Неофит. През 70-те години на XIX век се включва в дейността на Вътрешната революционна организация, като подпомага местния революционен комитет и оказва медицинска помощ на Васил Левски при лечението на постоперативни усложнения и рани. След Освобождението на България през 1878 г. Калчев развива широка лечителска практика, базирана на фитотерапията, като сред пациентите му са както представители на широката общественост, така и членове на царското семейство, включително царица Елеонора, за което получава признание лично от цар Фердинанд I. Неговият основен труд е книгата „Народен домашен лекар“, издадена за първи път във Велико Търново през 1898 г., която представлява систематизиран сборник с практически рецепти за лечение на заболявания чрез билки и традиционни методи. Поради високия обществен интерес наръчникът претърпява над 30 издания преди и след смъртта на автора. Йеромонах Неофит Калчев умира на 22 март 1928 г. в Преображенския манастир, където е и погребан.
Źródło i licencja
Na podstawie: Wikipedia — Неофит Калчев · historia autorów.
Tekst: CC BY-SA 4.0.
Informacja o opracowaniu
Usunięto składnię wiki i szablony; dłuższe teksty skrócono.