„Шибил“ е разказ на българския писател Йордан Йовков, публикуван първоначално през декември 1925 година в списание „Българска мисъл“. Две години по-късно той е включен в сборника „Старопланински легенди“.
Сюжет В центъра на сюжета е страшният хайдутин Мустафа Шибил, когото всички търсят и от когото се страхуват. Шибил и хайдутите му нападат група жени, непредпазливо пътуващи по отдалечен горски път, но Шибил е стъписан от поведението на една от тях – Рада, дъщеря на известния чорбаджия Велико кехая. Рада разговаря с него без страх и невъзмутимо зашива скъсания му ръкав, а Шибил е привлечен от смелостта и красотата ѝ и оставя жените да продължат по пътя си.Шибил
След тази среща Шибил започва да се променя. Той вече не върши хайдушки обири, а когато спира търговци, ги пуска да си вървят и им поръчва да предадат поздрави на Рада. Хайдутите му виждат промяната, постепенно се отдалечават от него и накрая го изоставят. Шибил остава сам в планината и изпраща всичкото си натрупано богатство като подаръци на Рада. Скоро получава вест, че Рада го вика да слезе в селото, баща ѝ му дава съгласието си, а кърсердаринът Мурад бей му обещава прошка. След известно колебание Шибил решава да напусне планината и да отиде при Рада. Той се прибира у дома, среща майка си, която го предупреждава, че сеймените на Мурад бей подготвят засада и че го очаква опасност, но той не се отказва от решението си. Сваля оръжията си и на следващия ден тръгва към селото, облечен в нови дрехи и носещ броеницата, изпратена му от Мурад бей като знак за помилване, и карамфил, изпратен от Рада.
В селото Велико кехая и Мурад бей са подготвили засада, за да заловят Шибил. Те чакат той да се появи, като Мурад бей е приготвил две кърпи – бяла като знак за помилване и червена за смърт. Когато Шибил се появява без оръжие и се отправя към Рада, Мурад бей се впечатлява от него и се колебае дали да даде знак за стрелба, но Велико кехая настоява заради честта си и сам размахва червената кърпа. Сеймените стрелят по Шибил, който не се защитава и остава на мястото си, докато чака съдбата си. Рада изтичва към него, опитвайки се да го предпази, и при продължаващите изстрели и двамата падат мъртви на калдъръма. След това всичко утихва, а Мурад бей отчаяно размахва бялата кърпа, но вече е късно.
Историческа основа Разказът „Шибил“ се основава на местни фолклорни легенди с реални исторически прототипи, но Йовков цялостно ги преинтерпретира, като изменя основно сюжета на изходния материал. Историческата личност Шибилоглу Мустафа е циганин мюсюлманин от Градец в Котленско, откъдето е родом от и Йовков. Той е особено опасен разбойник, който в продължение на години извършва обири и изнудвания в Котленско, Карнобатско, Сливенско и Ямболско, изглежда с неявното съдействие на местните власти в Сливен. След като валията в Русе издава заповед за ареста му, съучастниците на Шибилоглу в местната администрация организират убийството му, за да прикрият своите собствени действия. Шибилоглу е много непопулярен сред местното население, което издига грамада на мястото на смъртта му.
Прототип на Рада е Дженда Христова, българка от Градец, която е женена и има четири деца, но съпругът ѝ работи като овчар в Добруджа и тя има публично известна връзка с Шибилоглу Мустафа. След неговата смърт, около 1862 година тя е удушена от двама местни българи – Ст. Тотев и Дичо Христов, които са осъдени на 20 години затвор и излежават присъдата си в Одрин (там Христов умира, а Тотев е освободен при масовата амнистия при Освобождението). Внук на Дженда Христова е общественикът и дипломат Иван Парлапанов.
Историята на Шибилоглу Мустафа и Дженда Христова е широко известна в района и става основа на народната песен „Дженда на пътя стоеше“,Текст на песента в Уикиизточник записвана от различни народни певци, сред които и Вълкана Стоянова.Вълкана Стоянова – Дженда на пътя стоеше
Влияние Разказът става основа на филма „Шибил“ (1968) на Захари Жандов.
Бележки
Категория:Български разкази Категория:1925 година в България Категория:Йордан Йовков