Иван Христов Парлапанов е български общественик и дипломат.
Роден е през 1874 година в Градец, Котленско. Негова баба е Дженда Христова, прототип на Рада от разказа на Йордан Йовков „Шибил“. Останал рано сирак, той започва работа в родното си село, в Добруджа и във Варна, като се опитва да продължи образованието си. През 1897 година постъпва в Лайпцигския университет, където завършва филология през 1900 година.
През следващите десетилетия Парлапанов живее в Лайпциг и развива активна дейност за развиване на българо-германските отношения. През 1921 – 1925 година издава в Лайпциг двуезичното списание „Западно ехо“, след това е вицеконсул, а през 1929 – 1936 година и консул на България в града. През 1928 година издава мащабен немскоезичен алманах по повод 50-годишнината от Освобождението с научни текстове на български и германски автори, както и немски преводи на произведения на български писатели.
Парлапанов проявява интерес и към киното, като през 1915 година получава разрешение да прави снимки на Солунския фронт, но резултатите от този проекта остават неизвестни. През 1928 година е сред спонсорите на заснетия от Александър Вазов документален филм „В царството на розите“, целящ да представи България пред германската общественост.
Иван Парлапанов умира на 84 години през 1958 година.COBISS+
Бележки
Категория:Български общественици Категория:Консули на България Категория:Родени в област Сливен Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет