„Кръв“ е роман на българския писател Константин Константинов, издаден през 1933 година.

Сюжетът на романа е вдъхновен от терористичната дейност на Българската комунистическа партия в средата на 20-те години.Литературен свят След първоначалното си публикуване от издателство „Хемус“, книгата е преиздавана през 1946 и 1991 година.COBISS+COBISS+COBISS+

Сюжет Романът проследява съдбата на Вяра Добрева, лекарка, която се оказва въвлечена в нелегална дейност след срещата си с ранения революционер Деян Чавдаров. По хуманни подбуди тя го укрива в дома си и постепенно се привързва към него и сама се ангажира с политическата му дейност. Около двамата се събират други участници в движението – Дойчинов, Минчев, Цветана Соколова, Богдан Радев, Янко, Борис Бисеров – които подготвят насилствени акции срещу правителството, вярвайки, че чрез революцията могат да променят обществото към по-добро. Тази подготовката е изпълнена с напрежение, разногласия и морални конфликти. Чавдаров защитава необходимостта от борба и жертви, докато Дойчинов постепенно започва да се съмнява в оправдаността на насилието. Сред революционерите се появяват и предателства – Минчев е заподозрян като провокатор, което води до разрушаване на доверието в групата. Въпреки опасностите любовта между Вяра и Деян се задълбочава, но и двамата осъзнават, че общият им път вероятно ще завърши с трагедия.Константин Константинов — Кръв (11)

След бомбен атентат в царския влак със стотици жертви властите започват преследвания и арести – някои участници, като Янко и Богдан Радев загиват, а други са арестувани, като Вяра, Чавдаров и Соколова. В тези събития героите се сблъскват с истинската цена на своите идеи – смърт, загуба и страдание. Особено силен е конфликтът между Чавдаров и бащата на Янко – вуйчо Иван, който обвинява заговорниците за смъртта на сина си и поставя човешката болка над политическите идеали. След залавянето заговорниците са изправени пред съд и получават тежки присъди. В затвора героите започват да преосмислят миналото си. Дойчинов и Борис преминават през духовна криза и постепенно стигат до извода, че истинската стойност на живота не е в абстрактните идеи, а в човешката обич и състрадание. Смъртта на Борис и страданията на останалите подчертават трагичните последици от сблъсъка между идеали и реалност.

В затвора животът на Вяра се променя напълно с раждането на нейния син. Майчинството я кара да преосмисли всичко, в което е вярвала. Тя вече не вижда смисъла на живота в разрушението и борбата, а в любовта, жертвата и грижата за другите. Докато Соколова остава вярна на революционните си идеи, Вяра открива нова истина чрез детето си – надеждата за по-добър свят чрез човечност, а не чрез насилие. В края на романа синът на Вяра е изведен от затвора, за да бъде отгледан от останалия на свобода Дойчинов, който го осиновява с името Деян Дойчинов. Раздялата с детето ѝ е болезнена, но Вяра приема, че то трябва да има свободен живот извън стените на затвора. Финалът оставя героите сред последиците от една изгубена борба, но запазва идеята, че любовта, човешката доброта и животът могат да надживеят насилието и разрушението.

Историческа основа

Сюжетът на романа, макар целенасочено да не следва хода на конкретните събития, е вдъхновен от терористичната дейност на Българската комунистическа партия в средата на 20-те години, най-вече от организирания от нея Атентат в църквата „Света Неделя“. Прототип на главната героиня Вяра Добрева е Цола Драгойчева – по-късно един от ръководителите на тоталитарния комунистически режим в България – историята за чието раждане в затвора, довело и до отмяна на смъртната ѝ присъда, става известна в тогавашния печат. Животът ѝ е отразен и в отделна глава на сензационалистката книга на Стефан Керезов „В килиите на Централния затвор : Живот и престъпления на най-бележитите затворници в България“ (1930). Прототип на един от второстепенните герои – Борис Бисеров – е поетът Христо Смирненски.

„Кръв“ е преиздаден през 1946 година, след идването на комунистите на власт, но преди пълното налагане на тоталитарния режим. Преиздаването на книгата предизвиква гнева на Цола Драгойчева, изглежда заради отстъпничеството на героинята Вяра Добрева – тя обявява Константинов за клеветник на комунистите и двуличен и незначителен писател. В резултат на това авторът е отстранен от поста си на председател на Съюз на българските писатели и е принуден дълго време да се издържа само с преводи.

Бележки

Външни препратки

Категория:Български романи Категория:Книги от 1933 година Категория:1933 година в България