Иван Славов (архитект)Иван Люцканов Славов е български архитект, дизайнер и изследовател [1, 2].
Роден в гр. Варна на 10.04.1936г
Умира в гр София на 12.03.1992г.
Той е сред водещите теоретици и практици в областта на промишлената естетика и ергономията в България през втората половина на XX век, заемащ ръководни позиции в Централния институт по промишлена естетика (ЦИПЕ) [1, 2].
БиографияИван Славов израства с интерес към пространствените изкуства и архитектурата. Заминава да учи в СССР, където през 1959 г. завършва висше образование със специалност „Архитектура“ в Инженерно-строителния институт в Ленинград (днес Санкт Петербург).След завръщането си в България се включва активно в архитектурния живот на страната, като през 1965 г. става член на Съюза на архитектите в България. Интересите му се насочват към зараждащата се тогава дисциплина промишлен дизайн. През 1970 г. защитава аспирантура по специалност „Дизайн“ под научното ръководство на изтъкнатия съветски специалист проф. Йосиф Вакс. Професионална и научна дейностОсновната част от кариерата на арх. Славов преминава в Централния институт по промишлена естетика (ЦИПЕ) – ключовата държавна институция, координираща и налагаща стандартите за дизайн в българската промишленост [1, 2]. В института той развива мащабна научно-изследователска, редакторска и публицистична дейност [1, 2].
Редакторска дейност: Той е дългогодишен главен редактор на специализираното списание „Промишлена естетика“ (по-късно преименувано на „Промишлена естетика и Ергономия“) – единственият по рода си теоретичен орган за дизайн в страната.Теоретични трудове: Автор и редактор е на фундаментални методически ръководства, наръчници и указания по ергономия, предназначени за инженери и проектанти от края на 70-те и 80-те години [1, 2]. Пише художествена критика и анализи (напр. монографичния профил „Добролюб Пешин“, 1987 г.), изследващи прехода от традиционните занаяти към модерното художествено проектиране.
Педагогически принос: През 1980 г. участва като съавтор в мащабното издание „Ръководство за учителя на седми и осми клас. Изобразително изкуство“ (изд. „Народна просвета“), целящо въвеждането на естетическото възпитание и разбирането за дизайн в българските училища.ИзточнициПрофил на Иван Славов в официалния регистър на Съюза на българските художници (СБХ).Архиви и библиографски каталози на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).