Лоренцо Вала (, ) е италиански хуманист, основател на историческата и филологична критика и представител на историческата школа от учени. Той обосновава и защитава идеи в духа на епикурейството. Счита за естествено всичко, което служи на самосъхранението, удоволствието и човешкото щастие. Той получава образованието си в Рим, посещавайки класовете на учители, сред които Леонардо Бруни и Джовани Ауриспа, от които научава латински и гръцки. Cross, F. L.; Livingstone, E. A., eds. (2005). "Valla, Lorenzo". The Oxford Dictionary of the Christian Church (3rd, Revised ed.). Oxford: Oxford University Press. pp. 1689–1690. ISBN 978-0-19-280290-3. Смята се, че иначе е до голяма степен самоук.Bietenholz, Peter G.; Deutscher, Thomas Brian (2003). Contemporaries of Erasmus: A Biographical Register of the Renaissance and Reformation. University of Toronto Press. p. 372. ISBN 9780802085771.
Биография По бащина и майчина линия Вала произхожда от семейство куриали, образованият бюрократичен елит на Папската курия. Бащата на Лоренцо, Лука, е консисториален адвокат. След смъртта му през 1420 г. Вала остава под грижите на майка си Катерина и чичо си Мелхиор Скривани. Прекарва детството и ранната си младост в курията на Мартин V, където по това време се събира кръг от хуманисти; там блестящо усвоява класически (не средновековен) латински; изучава и гръцки Nicholas of Cusa and Times of Transition: Essays in Honor of Gerald Christianson. Brill. 2018. p. 114. ISBN 9789004382411..
Вала е силно повлиян от Квинтилиан, чийто трактат „За образованието на оратора“ е открит от Поджо Брачолини през 1416 г .; Вала знае Квинтилиан почти наизуст и в първия си труд „За сравнението на Цицерон с Квинтилиан“ (не е запазен), не се страхува да го постави над „бога на хуманистите“ – Цицерон. След като не успява да получи място в курията (Поджо Брачолини е направил всичко възможно, за да предотврати това), Вала се премества в Павия, където преподава реторика от 1429 г. в частно училище, а от 1431 г. в университета Allen, Prudence (1997). The Concept of Woman. Wm. B. Eerdmans Publishing. p. 1078. ISBN 9780802833471.; той обаче не се разбира с колегите си, чиято средновековна ерудиция и „кухненски латински“ критикува остро. След като Вала написва остър памфлет срещу адвокатите („За мотото и хералдическите знаци“), а професорите по право от своя страна са организират опит за покушение срещу него, той е принуден да напусне Павия.
Вала относно Константиновия дар „Константинов дар“ е фалшифициран документ, на който папите дълго време се позовават, за да обосноват своите претенции за светска власт и върховенство над останалите църковни йерарси.Vauchez, Andre (2001). Encyclopedia of the Middle Ages. Routledge. p. 445. . Смятало се, че е даден от император Константин I Велики (оттук и името му) на папа Силвестър I (317 – 335 г.) и с него той предал върховната власт над Западната Римска империя, в т.ч. над Италия. В него пише, че „за посочването на правата вяра“ и „изцеление от проказата“ предоставя на наместниците на апостол Петър власт и почест, равни на императорските, а също и върховенство над всички християнски църкви; освен това на папата се предоставяли ред привилегии, богати дарове на църквите, а на римските кардинали – званието сенатор. Неистинността на този документ е доказана от Лоренцо Вала. Той като добър познавач на класическите езици и като анализира „Константиновия дар“ установява, че той не произхожда от времето на император Константин, а е съставен по-късно.Whelton, M. (1998). Two Paths: Papal Monarchy – Collegial Tradition. Salisbury, MA: Regina Orthodox Press, p. 113.
Източници
Категория:Италиански историци Категория:Хуманисти