Николай Агиотеодорит (, † 1175) е византийски учен, високопоставен държавен и църковен деец от XII век, служил като митрополит на Атина. Произлиза от влиятелния род на Агиотеодоритите и заема важни длъжности при управлението на император Мануил I Комнин.
Ранни години Николай Агиотеодорит е роден в Константинопол. Годината на раждането му е неизвестна. Брат е на месазона Йоан Агиотеодорит и на ретора и логотет на дрома Михаил Агиотеодорит и е потомък на юриста Константин Агиотеодорит.
Заемал е множество светски длъжности: споменава се като велик логариаст на благочестивите секрети и орфанотроф. Тези длъжности са били свързани с държавното финансово управление: първата е включвала управлението на императорските недвижими имоти, а втората – управлението на финансите и имуществото на благотворителния комплекс „Св. Павел“ в Константинопол.
Дейност Периодите, през които е изпълнявал длъжността орфанотроф, се отнасят към времето преди 1148 г. (за неизвестен срок) и отново след 1157/1158 г. до 1166 г.
Изворите го представят също като преподавател по право и съдия, но никой не му приписва пряко титлата номофилакс, която е свързана със съдебна власт, а не с преподаването на право.
Сред другите светски длъжности, които му се приписват, са ексисот в Пелопонес – финансов служител, натоварен с описването на поземлената собственост за данъчни цели; прот (т.е. предстоятел или ръководител на манастирска или друга общност); както и церемониалмайстор на храма на „Св. Богородица Влахернска“, макар последното да се приема предпазливо от съвременните изследователи.
Бил е още ксенодох – управител на благотворително странноприемно заведение, майстор на риторите, т.е. преподавател по реторика и декламатор на официални тържествени слова, както и дидаскал на Евангелието – официален тълкувател на Четирите евангелия. Освен това е засвидетелстван и като учител на езичниците, т.е. учител на новопокръстените християни.
Митрополит на Атина На 16 май 1160 г. умира атинският митрополит Георги Вурдзис, а Николай го наследява, макар точната дата на хиратонията му да не е известна. Първото писмено свидетелство за него като атински митрополит е от 1166 г., когато участва в два събора, проведени в Константинопол – единият по въпроса за тълкуването на евангелския стих „Моят Отец е по-голям от Мене“ (Йоан 14:28), а другият относно забраната на бракове между роднини до седма степен. По време на своето архипастирско служение обновява митрополитския храм „Св. Богородица Атиниотиса“.
Като атински митрополит продължава да получава почетни титли. Удостоен е със званието ипертим и в това си качество участва през 1173 г. в събор в Константинопол, посветен на въпросите за преместването на митрополитите. Почетното място, което заема – непосредствено след патриарсите на Константинопол, Антиохия и Йерусалим и преди останалите митрополити – предизвиква недоволството на някои от участниците в събора. Николай Агиотеодорит обяснява, че това първенство му е предоставено по волята на императора и че е длъжен да се съобрази с нея, тъй като епископите ставали митрополити по императорска заповед и следователно дори митрополит на по-незначителна катедра можел да има предимство пред останалите. В крайна сметка е принуден да отстъпи, след като противниците му се позовават на постановление на император Константин X Дука, според което светските длъжности не определят реда на старшинство в събора.
По нареждане на император Мануил I Комнин Николай изпълнява дипломатическа мисия в Илирик, Италия и Сицилия с цел догматическо сближаване с Римската църква.
Малко преди смъртта си се намира в Константинопол, където императорът се опитва да го разубеди да се завърне в своята митрополия, тъй като очевидно вече е бил тежко болен. На връщане преминава през Солун и скоро след това умира в Атина.
Смърт Годината на смъртта му е отбелязана върху колона на Партенона с надпис: „месец юни, индикт 8, година 6683“, което съответства на 1175 г. Това е и последният известен надпис за смъртта на атински епископ, архиепископ или митрополит, издълбан на Партенона между VI и XII век.
Източници
Цитирана литература
Категория:Византийски духовници Категория:Атински митрополити