Нил Доксопатър () е византийски монах, теолог и писател, живял и творил в Константинопол и Сицилия през първата половина на XII век.
Биография Роден е в гръцко семейство в Константинопол, където заема различни високи църковни и светски длъжности: дякон на „Света София“, патриаршески нотариус, протопроедър на синкела (протосингел) и номофилакс. В един момент той се замонашил, приемайки монашеското име Нил, и заминал за Сицилия. Според пролога на трактата му за патриарсите, Нил е бил в Палермо през 1142/43 г., в двора на крал Роже II Сицилийски. Неговият подпис се появява в долната част на акт, датиран от 1146 г., отнасящ се до църквата „Марторана“ в Палермо.
Нил Доксопатър споделя фамилно име с Йоан Доксопатър, професор по реторика, преподавал в Константинопол през XI век, но роднинската им връзка е неизвестна.
Произведения Оцелели са две произведения на Нил Доксопатър:
Ред на патриаршеските престоли (, още ), произведение по география и църковна история, поръчано от крал Роже II Сицилиански. В него Доксопатър изследва православните идеи за Вселенската църква, които са били далеч от тези на папството (както и на другите гръцки богослови, действащи в Южна Италия). В резултат на това произведението е много оспорвано на Запад и е съхранено само в два негови ръкописни екземпляра отпреди 1453 г., но са преведени на арменски около 1179/80 г. Първото печатно издание се появява в колекцията на Етиен Льо Моан Varia Sacra, seu Sylloge variorum opusculorum Græcorum ad rem ecclesiasticam spectantium, 2 тома. (Лайден, 1685 г.). В това свое съчинение Нил Доксопатър обръща и специално внимание на Българската архиепископия, давайки ценни сведения за нейния автокефален статут и броя на подчинените ѝ епископии:
Полезно изложение на Божествения промисъл във връзка с човека (), обширно богословско резюме, очевидно замислено в пет книги, от които са оцелели само първите две – въпреки че не се знае дали другите три някога са били написани. Първата книга обсъжда в 263 глави сътворението на човека, Рая и грехопадението; втората е посветила 203 глави на Христос, Втория Адам, който изкупва греховете на първия и спасява човечеството чрез своето Въплъщение и Страсти. Книга I е вдъхновена преди всичко от „За сътворението на човека“ на Григорий Нисийски и „За природата на човека“ на Немесий, а Книга II – от коментарите на Теофилакт Охридски. Книги III и IV, въз основа на заглавията им, вероятно са били предназначени да обсъдят по-късната история на апостолите и Църквата.
„Синопсис Канонум“, написан от Алексий Аристин, е бил погрешно приписан на Нил Доксопатър.
Издания на текстове Patrologia Graeca 132, кол. 1083 – 1114 (Traité sur les patriarcats) и кол. 1292 – 96. Първа глава и последен параграф от книга 1 на „De Œconomia Dei“, базирани на публикация от Анджело Май. Финк, Франц Николаус, изд. Des Nilos Doxopatres Τάξις τῶν πατριαρχικῶν θρόνων. Вагаршабад (Ечмиадзине), Майр Аторхо, 1902 г. Гръцки и арменски версии.
Библиография Caruso, Stefano. "Echi della polemica bizantina antilatina dell'XI-XII sec. nel De Œconomia Dei di Nilo Doxapatres." In Atti del Congresso internazionale di studi sulla Sicilia normanna, 403 – 31. Palermo, 1973. Morton, James. "A Byzantine Canon Law Scholar in Norman Sicily: Revisiting Neilos Doxapatres's Order of the Patriarchal Thrones." Speculum 92.3 (2017): 724 – 54. Neyrinck, Stefaan. "The De Œconomia Dei by Nilus Doxapatres. Some Introductory Remarks to the Work and its Edition & Chapter I, 40 : Edition, Translation and Commentary," Byzantion 80 (2010): 265 – 305. P. Van Deun, "Lire les Pères grecs en Sicile normande : le cas du De oeconomia Dei de Nil Doxapatrès", dans B. Cabouret, A. Peters-Custot et C. Rouxpetel (éd), La réception des Pères grecs et orientaux en Italie au Moyen Âge (Ve-XVe siècle), Paris 2020, p. 161‑179.
Източници
Категория:Византийски богослови Категория:Византийски юристи