Сицилия при Арагонската династия е период от историята на Сицилианското кралство, когато то е част от Арагонската корона, между 1282 и 1516 година.
Войни на Сицилианската вечерня
Тъй като събитията се влошават, сицилианците поискват помощ от Педро III Арагонски, който, като съпруг на Констанца II Сицилианска – дъщеря на Манфред, се смята за носител на короната на Сицилия и който пристига на острова на 30 август 1282 г.. През септември той получава короната на кралството с името „Педро I Сицилиански“, оставяйки съпругата си Констанца II като регентка и връщайки се в Арагон.
Това участие разширява конфликта: папа Мартин IV и френският крал Филип III застават на страната на Анжуйците. Папа Мартин обявява кръстоносен поход срещу Педро, начело на който е поставен племенникът на Шарл I Анжуйски– френският крал Филип III Смели. Въпреки това смъртта на главните герои през 1285 г. (Мартин IV, Педро III, Филип III и Шарл I) означава, че войната придобива ендемичен характер и се проточва във времето. Първият опит за разрешаване на конфликта е направен през 1295 г. в Анани под егидата на Светия престол: новият крал Хайме II, заинтересован от възстановяването на отношенията с папата, се задължава с Шарл II Анжуйски да му отстъпи Сицилия при неговата смърт. Сицилианците обаче, предвиждайки завръщане при омразните Анжуйци, се надигат и предлагат короната на острова на брата на Хайме, Федерико, който, инвестиран от сицилианския парламент и Voluntas Siculorum, е коронясан за крал на Сицилия в катедралата на Палермо с името „Федерико III“.
Конфликтът завършва през 1302 г. с мира от Калтабелота (31 август), който установява разделянето на кралството на две: Regnum Siciliae citra Pharum (Кралство Неапол) и Regnum Siciliae ultra Pharum (известно също за кратък период като Кралство Тринакрия), с условието Фридрих III да продължи да царува с титлата „крал на Тринакрия“ и че след смъртта му короната ще се върне на АнжуйцитеIndro Montanelli e Roberto Gervaso, L'Italia dei secoli d'oro. Il Medio Evo dal 1250 al 1492, in Storia d'Italia, Milano, Rizzoli Editore, 1967, с. 39. Въпреки това през 1313 г. той претендира за титлата на крал за своя син Педро и променя титлата на „крал на Сицилия“, създавайки абсурда, че има две кралства на Сицилия и двама крале на Сицилияпак там, с. 314.. Това предизвиква неизбежната реакция на Анжуйците и подновяването на войната, която се проточва до 20 август 1372 г., когато приключва след деветдесет години с Договора от Авиньон (20 август), подписан от Джована I Анжуйска и Фридрих IV Сицилиански със съгласието на папа Григорий XI.
Кралство Сицилия отвъд Фара
През 1285 г. със смъртта на Педро I неговият второроден син Хайме Справедливи го наследява на трона на Сицилия като Хайме I, докато като негов най-голям син Алфонсо III го наследява на трона на Арагон и Валенсия и в Княжество Каталония. През 1291 г. след внезапната смърт на Алфонсо III неговият наследник Вилхелм се възкачва на престола на Арагон, оставяйки наместничеството в Сицилия на брат си Федерико III, който веднага се показва като много внимателен към молбите на сицилианците. На 12 юни 1295 г. Хайме I и Шарл II Анжуйски търсят изход от конфликта на вечернята с Договора от Анани, който предава Сицилия на папата, който от своя страна я връща обратно на Анжуйците в замяна на кралствата Сардиния и Корсика. Така сицилианците се чувстват предадени и изоставени и в този контекст сицилианският парламент, заседаващ в замъка Урсино в Катания, избира Федерико за крал на Сицилия, отричайки Вилхелм. На 15 януари 1296 г. парламентът признава Федерико III за крал на Сицилия.Номерацията на този крал на Сицилия трябва да бъде „II“, тъй като той е вторият Фридрих, който царува на острова, но според историците самият той е избрал поредното „III“ в знак на почит към своя велик дядо , император Фридрих II, който също е бил крал на Сицилия и който се е представял и подписвал като: „Fridericus secundus imperator etc. : Фридрих III се провъзгласява за свой наследник на трона на Сицилия. Той също модифицира герба на кралството, като вмъква императорските знаци на Швабската династия до тези на Арагон. Има обаче две други версии: че поредното трети („III“) означава, че той е бил третият син на Петър „Велики“, или че той е бил третият сицилиански крал, принадлежащ към Дом на Барселона. Официалната коронация се състои на 25 март 1296 г. в катедралата на Палермо. Той възобновява Сицилианската вечерня, след което папа Бонифаций VIII, в началото на 1297 г., призова Вилхелм II и Шарл II Анжуйски в Рим и ги насърчава да завладеят отново Сицилия според договора от Анани. Федерико II успява да устои на офанзивите, предприети от много европейски държави: Кралство Франция, Папската държава, Анжуйското Кралство НеаполВъпреки че формално е Кралство Сицилия, от договора между Карл II и Фридрих III Континенталният Юг започва да се нарича Кралство Неапол, вж. ., италианските гвелфски градове и Кралство Арагон, а през 1302 г. с мира от Калтабелота (31 август) е признат за крал на Тринакрия. През 1313 г. войната между Анжуйците и Сицилия се подновява. На следващата година сицилианският парламент, пренебрегвайки споразумението, подписано с мира от Калтабелота, потвърждава на Фридрих титлата „крал на Сицилия“, и повече не на Тринакрия, и признава неговия син Педро за наследник на кралството. През 1321 г. Фридрих кара сина му да бъде коронясан като съвладетел и приемник, привличайки гнева на папа Йоан XXII, който налага интердикт върху Сицилия и го вдига едва през 1334 г. Фридрих е наследен през 1337 г. от сина си Педро IIː краткото му управление е белязано от силни конфликти между короната и благородниците. На 15 август 1342 г. той е наследен от най-големия си син Лудвиг под опеката на майка си Елизабет от Каринтия и чичо си Джовани, който става регент, което причинява силна политическа нестабилност и икономическа криза на острова. Лудвиг умира през 1355 г., поразен от чума само на 17 години. Наследен е от брат си Фридрих IV под опеката на сестра си Еуфемия, която е назначена за регентка. Фридрих IV е запомнен преди всичко с окончателното приключване на спора с Анжуйцците – владетели на Неапол, след деветдесет години взаимни войни, с договора от Авиньон на 20 август 1372 г. Кралицата на Неапол Джована I се отказва от формалните права върху Сицилия, приемайки свършения факт, отсега нататък континенталният Юг също официално ще се нарича Кралство Неапол.Ibidem, с. 314. След смъртта на 36-годишния Фридрих IV дъщеря му Мария Сицилианска наследява короната на Кралство Сицилия под опеката на Артале I Алагона – това се счита за незаконно, тъй като Фридрих IV е забранил наследяването по женска линия.
През 1392 г. Мария се омъжва за Мартин младши (Мартин I), смятан от сицилианците за узурпатор, тъй като техният съюз е резултат от отвличането на Мария от Гулиелмо Раймондо III Монкада с тайното одобрение на Педро IV Арагонски. Със смъртта на Мария през 1401 г. Сицилианските Арагонци изчезват. През същата година Мартин I отхвърля Договора от Авиньон и управлява Сицилия сам, като вече не се смята за васал на кралете на Неапол. На 21 май 1402 г. в Катания той се жени за втори път за Бланка I Наварска, която става кралица на Тринакрия. Със смъртта на Мартин I баща му Мартин I Арагонски става крал на Сицилия с името Мартин II. Поради липса на наследници тази линия на наследяване води до края на независимостта на Кралство Сицилия. За кратък период седалище на кралството е Катаниявж. напр. Vito Amico, Catania capitale - Storia della città di Catania nel Basso Medioevo traduzione dal latino, avvertenza, indicazione delle fonti ed indici, a cura di Enzo Sipione, C. Tringale Editore, Catania 1982. Както напомня Енцо Сипионе в предупреждението към книгата, „от църковен феод градът се разви, за да стане столица, само за да попадне обратно в орбитата на други хегемонии, и след като семейство Мартини умря и семейство Алагона изчезна, трябваше да се задоволи с ролята на трета сестра след Палермо и Месина."; вж. пак там, с. 5-6.. Смъртта на Мартин II през 1410 г. е последвана от период на несигурност, наречен междуцарствие, който продължава две години.
Съюз с Арагонската корона и вицекрале С компромиса от КаспеКомпромисът Каспе е процедурата, избрана от парламентаристите на Cortes на кралствата Арагон и Валенсия и от Княжество Каталония (тези от Кралство Сицилия, Сардиния и Майорка не вземат участие) за разрешаване на Арагонското междуцарствие, мотивирано от смъртта на краля на Арагонската корона и последния крал на Тринакрия Мартин Стари (1410 г.) без законен наследник. от 1412 г. парламентът решава, че Фернандо I – инфант от кастилския дом на Трастамара, който е провъзгласен за крал на 28 юни 1412 г., ще бъде суверен на Арагонската корона и крал на Сицилия. Бланка I Наварска е номинирана за кралица на Арагон с титлата „викарий на Сицилия“ от краля на Арагон Фернандо I. За кратък период сицилианците се надяват да се върнат към собствен двор, тъй като Мартин I се жени за Бланка и затова някои сицилиански благородници се опитват да предложат Николо Пералта като съпруг на кралицата. През 1416 г. Бланка става кралица на Навара, в резултат на което островът губи своята независимост и е управляван от вицекрал.
След смъртта на Фернандо I на 2 април 1416 г. царува Алфонсо V Великодушни. Като вижда, че сицилианците, поради жаждата си за независимост, искат да изберат за крал на Сицилия брат му Хуан – губернатор от името на баща им, той го отзовава в двора и го изпраща в Кастилия, за да помогне на другия им брат Енрике от Трастамара.
Алфонсо обединява Арагонската корона с Неаполитанското кралство и го обединява, макар и само формално под короната на краля на Кралство Сицилия отвъд Фара, тъй като папските инвеститури и кралствата вече са станали две. Той създава най-стария университет в Сицилия (Siciliae Studium Generale) в Катания през 1434 г. След смъртта си оставя Кралство Неапол на своя незаконен син Фердинанд, докато всички останали титли от Арагонската корона, включително Сицилия, отиват у брат му Хуан. През 1458 г. Хуан е коронясан за крал на Сицилия в замъка на Калтаджироне и става Хуан II, крал на Арагонската корона, и Хуан I на Сицилия.
Много сицилианци се опитват да избутат на трона на Сицилия сина на Хуан I, Карл от Виана, но той отказва, предпочитайки да поддържа добри отношения с баща си. Хуан I неутрализира всички рискове, като обявява постоянното анексиране на кралството към Арагонското господство и впоследствие с политика на широки отстъпки към привилегированите класи. През 1469 г. той успява да ожени сина си Фернандо II Католика за Исабела I Кастилска – наследница на трона на Кастилия. След смъртта на баща си на 20 януари 1479 г. Фернандо става крал като Фернандо II Сицилийски. След неуспешен опит да разшири Трибунала на инквизицията от Испания в Сицилия през октомври 1487 г. той създава Трибунала на ИнквизициятаGiovanni Cucinotta, , а първият делегат инквизитор, брат Агостино Ла Пена, е изпратен в Сицилия назначаването е одобрено от папа Инокентий VIII. Апостолическите инквизитори от Инквизицията на Светия престол вече действат на острова, макар и с по-малко строги методи от тези на Испанската инквизиция.Pietro Tamburini, Оригиналът се намира в Нюйоркска обществена библиотека.Simona Giurato, На 18 юни 1492 г. едикт на Фернандо II Католика налага безусловно, че евреите трябва да напуснат Сицилия завинаги в рамките на три месеца, под заплаха от смъртно наказание, заличавайки етническа, културна, религиозна и езикова идентичност, интегрирана в живота на острова за векове. Той умира на 25 януари 1516 г. Арагонската корона е наследена от неговия племенник Карл V Хабсбург, който приема титлата на крал на Испания и император на Свещената Римска империя, като също наследява Кралство Сицилия с като Карл II Сицилиански.
Крале Крале на Сицилия или Тринакрия от Арагонската династия (Дом Барселона) Педро I – Костанца II (1282 – 1285) Хайме I (1285 – 1296) Федерико III (1296 – 1337) Педро II (1337 – 1342) Лудвиг (1342 – 1355) Фридрих IV (1355 – 1377)