Георгиос Атанасиадис–Новас (9 февруари 1893 – 10 август 1987 е гръцки поет, юрист и политик, който за кратко е бил Министър-председател на Гърция през 1965 г.
Биография Георгиос Атанасиадис-Новас, известен още с литературното си име Атанас, е роден в Навпактос през 1893 г. и умира в същия град през 1987 г. Произходът на семейство Нова е от Виста в Загори, Епир. През 1829 г. веднага след освобождението на Навпактос от турците, прадядо му Панайотис, заедно с двамата си братя Алексис и Христодулос, се установява в града, защото е укрепен и относително безопасен. Майка му, Евдокия, е дванадесетото дете на парламентаря Николаос Г. Сисанис от Арахова Навпактия и единствената оцеляла от семейство Сисанис след кръвопролитното нападение на Али паша. Той получава юридическа степен от Атинския университет. За първи път е избран в гръцкия парламент през 1926 г. представлявайки родната си префектура Етолия-Акарнания, и е избиран многократно до 1964 г.
Юрист по професия, той е министър на вътрешните работи през 1945 г. министър на образованието през 1950 г. и министър на промишлеността през 1951 г.
През 1961 г. обаче той е един от многото консерватори, които се присъединяват към Центристкия съюз (ЕК) в противопоставяне на корупцията на десните правителства по това време. През 1964 г. след като ЕК идва на власт, той става председател на гръцкия парламент.
На 15 юли 1965 г. той е назначен за Министър-председател на Гърция от крал Константин II след като последният уволнява Георгиос Папандреу, ход, известен като Юлиана от 1965 г. Неговото име е последвано от много консерватори от Економическата партия и с подкрепата на депутатите от консервативния Национален радикален съюз се опитва да сформира правителство, но не успява да премине през вот на доверие в парламента. Той е заменен на 20 август 1965 г.
През юли 1974 г. той е един от политиците, които посредничат за края на режима на полковниците и назначаването на Константинос Караманлис за Министър-председател на Гърция.
От ранна възраст той се занимава с литература под псевдонима Атанас. Публикува поезия, разкази, филологически и исторически изследвания. В областта на прозата публикува през 1918 г. етнографския разказ „Зелената шапка“. През 1925 г. излиза сборник с разкази „Десет любови“, а през 1932 г. се появява нов сборник с разкази „Aploikes psyches“. Последният сборник с разкази „Дълбоки корени“ е публикуван през 1956 г. Първите три книги са издадени от „I. Sideri“, а последната от „Estia“. Неговите филологически и исторически изследвания са публикувани в два тома през 1998 г. под редакцията на Атанасиос Папатанасопулос. През 1955 г. е избран за член на престижната Атинска академия. По-голямата част от публикуваното литературно творчество на Атанас, което се състои от 16 книги, е лирична поезия. Обновеният буколизъм и провинциалният урбанизъм са основните теми на неговата поезия. В своята „История“ Димарас заявява: „В стихотворенията си Г. Атанас има силна връзка с провинцията. В темите му се откриват отлични лирически и езикови елементи, заимствани от румелийската традиция“. Въпреки това, той включва творчеството си в атинското поетично производство, което е „единственото живо в момента“. Подобно мнение изразява и Линос Политис в критична оценка в книгата си „История на новогръцката литература“. Позовавайки се на лириците на Румелиотите Атанасиос Кириазис (1888-1950) и по-младия Г. Атанас, той заявява: „И двамата Румелиотите, без да търсят нещо специално или различно, нежно продължават ортодоксалната паламистка традиция на стих и рима. И двамата (особено Г. Атанас в първите си най-успешни сборници) придават известна свежест на изолирания провинциален живот на страната, който те изобразяват по графично идиличен начин. Устойчивостта на паламистката традиция, донякъде неуместна в предвоенните години, е станала още по-чужда в нашата епоха.“ Според Атанасиос Папатанасопулос, Атанас не е буколичен поет. Разбира се, буколиките като климат на душата присъстват в поезията му, но те са толкова леко разпръснати в цялото му творчество и толкова фино подчертани, че престават да имат съществено значение. Атанас не е нова версия на „Кристалис“. Той възпява света, но и душата на своята провинция, но в най-новата ѝ трансформация – градската. От тази гледна точка, уместната забележка на Димарас по-горе е от съществено значение. Литературното творчество на Атанас.
Източници https://www.sansimera.gr/biographies/64