Спиридон Спирос Маркезинис ( 22 април 1909 г. – 4 януари 2000 г.) е гръцки политик, дългогодишен член на гръцкия парламент и за кратко Министър-председател на Гърция по време на неуспешния опит за метаполитефсия (демократизация) на гръцкия военен режим през 1973 г.

Ранен политически живот Спиридон Спирос Маркезинис е роден в Атина, потомък на старо богато семейство от Санторини, на което по време на венецианското управление е дадена титлата маркезини (т.е. „малки маркизи “) . Той получава степени по право и политически науки в Атинския университет и започва частна адвокатска практика. През 1936 г. е назначен за съветник на крал Джордж II , длъжност, която изпълнява до 1946 г. Избухването на Втората световна война и окупацията на Гърция от нацистка Германия принуждават краля да избяга от страната, докато Спиридон Маркезинис остава да се бие като част от милициите на съпротивата.

Спиридон Маркезинис е избран в парламента Вули по време на изборите през 1946 г. като член на Обединената националистическа партия от Цикладите. Малко след това той напуска партията и основава Новата партия , втората от многото партии, в които ще служи. Новата партия печели 2,5% от гласовете на парламентарните избори през 1950 г. достатъчно за едно място (заемано от Андреас Стратос ) в новия парламент.

Икономическа реформа През 1949 г. Спиридон Маркезинис е назначен за министър без портфейл, но на практика му е възложен контрол върху икономическата политика на правителството, координирайки дейностите на различните икономически министерства. След избирането на дългогодишния му съюзник маршал Александрос Папагос за Министър-председател на Гърция през 1952) г. ефективната позиция на Спиридон Маркезинис като министър на финансите е допълнително засилена.

През април 1953 г. Спиридон Маркезинис организира 50% девалвация на гръцката драхма спрямо щатския долар, като едновременно с това ограничи ограниченията върху вноса. Ефективната парична политика на Маркезинис се счита за причина за стимулиране на износа и потребителското търсене, както и за ограничаване на инфлацията и дефицита по търговския баланс. По това време Маркезинис е смятан за евентуален наследник в партийното ръководство и премиерския пост в случай на пенсиониране на маршал Папагос.

По-късни парламентарни позиции Папагос умира през 1955 г. Негов наследник не е нито Маркезинис (чиито отношения с маршала са се обтегнали), нито други очевидни наследници (като Панайотис Канелопулос или Стефанос Стефанопулос ), а Константинос Караманлис, младши министър, назначен от крал Павел да сформира ново правителство. Караманлис успява да събере подкрепата на почти всички депутати от партията на маршал Папагос и в крайна сметка сформира консервативния Национален радикален съюз (ЕРС). През същата година Маркезинис основава Прогресивната партия, но не успява да спечели места на изборите през 1956 г. Партията на Маркезинис в крайна сметка печели място в парламента на изборите през 1958 г. През 1961 г. той е преизбран в коалиция с Центристкия съюз , както и през 1964 г. в коалиция с Националния радикален съюз. Последваха години на политически сътресения, които завършиха с военен преврат на 21 април 1967 г. организиран от Георгиос Пападопулос, довел до 7-годишен военен режим.

Премиерство под диктатурата През 1973 г. предимно роялисткият гръцки военноморски флот организира неуспешен опит за сваляне на военния режим. Силовият лидер на хунтата Пападопулос отмъсти, като свали вече самоизгнания крал Константин II и се самоназначи за президент на републиката след спорен референдум.

Изправена пред нарастващи икономически трудности, народно несъгласие и нарастваща дипломатическа изолация, гръцката хунта търсеше начини за преход към някаква форма на парламентарно управление. Пападопулос потърси подкрепа от стария политически елит, а Маркезинис прие да поеме мисията да помогне за връщането на страната към парламентарно управление в процес, наречен метаполитефси.

През септември 1973 г. той е назначен от Пападопулос за Министър-председател на Гърция със задачата да доведе Гърция до парламентарно управление. Той приема задачата, при условие че Пападопулос се ангажира да ограничи всякаква военна намеса. Пападопулос премахва военното положение и облекчава цензурата на пресата. Обещани са свободни избори, в които се очаква да участват политически формации, включително част от традиционната лявоцентристка партия.

Въпреки това, не се очакваше Комунистическата партия на Гърция (ККЕ), забранена след Гръцката гражданска война, и Обединената демократична левица (ЕДА), партията, която предимно подкрепяше КПГ през годините на демократично управление, да бъдат релегитимирани или да им бъде позволено да участват. Във всеки случай, повечето водещи политици от старата гвардия отказаха да участват във всякакви контакти с управляващата хунта, настоявайки за безусловно и незабавно възстановяване на демократичното управление.

През ноември 1973 г. избухва въстанието в Атинския политехнически институт. Студентските протести пред него прерастват в ясно изразен политически, доста шумен и доста широко разпространен, макар и мирен, бунт срещу диктатурата. След приблизително три дни и нощи на непрекъснати масови събирания пред политехниката, протестите са потушени със сила, чрез използването на танкове и армейски части, които щурмуват сградата през нощта на 17 ноември. На 25 ноември Таксиархос Димитриос Йоанидес използва събитията като претекст, за да организира контрапреврат, който сваля Пападопулос. Йоанидис арестува Маркезинис, отменя изборите и напълно възстановява военното положение. Режимът му се разпада през юли 1974 г. след преврата срещу Макариос III от гръцката хунта на Йоанидис, който води до турското нахлуване в Кипър.

Възстановяването на демокрацията Спиридон Маркезинис участва в преговорите през юли 1974 г. които доведоха до завръщането на демократичното управление под ръководството на правителството на националното единство на Караманлис. Прогресивната партия на Маркезинис остана активна политическа партия, макар и малка, чийто основен успех се състоя в избирането на делегат в Европейския парламент през 1981 г. Спиридон Маркезинис прекара последните си години в писане на мемоари и върху политическата история на съвременна Гърция.

Източници https://www.sansimera.gr/biographies/1593#goog_rewarded