Акесандровата чаша или Акесандровият скифос () е керамичен скифос, открит в античния македонски град Метоне, на който е изписан един от най-ранните надписи с гръцка азбука. Датиращ от първата половина на VIII век пр. Хр. – около 750-720 година – скифосът е направео за употреба на симпозиуми и е открит по време на археологически разкопки в 2003 - 2004 година. Надписът, написан на евбейската азбука, е етикет за собственост и включва кратко хумористично проклятие в ямбически стих, което предупреждава пиещите да не крадат чашата. Заедно с други подобни надписи от същия период, текстът е индикатор за нивото на грамотност на населението, както и за симпозиумната поезия в Древна Гърция. Чашата е важна за изучаването на ранната гръцка азбука и епиграфика.

Датиране Чашата, идентифицирана като скифос, е открита заедно с няколко други съда за пиене с надписи в запечатано хранилище в Метоне.; Съдът е съвременен на по-рано откритата и по-добре запазена Несторова чаша и е сигурно датиран към първата половина на VIII век пр. Хр. Според Томас Нелсън откриването на Акесандровата чаша потвърждава тезата, че в средата на VIII век вече е писана поезия. Каролина Лопес-Руис датира чашата между 750 и 735 година пр. Хр. Ричард Янко поставя чашата на Акесандър сред гръцките надписи от 730 година или по-ранни,; Според Янко чашата, заедно с други артефакти, потвърждава, че поезия е била зписана най-късно в 735 година пр. Хр. докато Дзифопулос, Бесиос и Коцонас я датират между около 730 и 720 г. пр. Хр. Съществуването на керамика с евбейска писменост в Метоне от тази дата изглежда подкрепя твърдението на Плутарх, че градът е основан от еретрийски заселници през първата половина на VIII век пр. Хр. Това сведение от Метоне е също така в съответствие и с теорията, че евбейците вероятно са играли важна роля в записването и разпространението на Омировата поезия.

Надпис Надписът върху скифоса е паралелен на този на няколко съвременни му съда за пиене, включително Несторовата чаша, като и двата свидетелстват за ранна поетична култура, съпътстваща ритуализираното пиене на вино. Чашата на Акесандър има внимателно изписан надпис, обграждащ съда по декоративна лента,; Дей отбелязва, че само последните пет букви изглежда падат под правата линия – или лоша преценка на наличното пространство или съзнателно показване откъде трябва да започне четенето. създадена от умел гравьор.; Това ранно епиграфско сведение показва началото на грамотността в Древна Гърция, като азбуката, епиграфските формули и техниките, не са строго ограничени до бюрократичните среди, а постепенно започват да се разпростират в ежедневието, най-вече в симпозиумен контекст, и се споделят от хора с различен социален и икономически произход..; Надписът изглежда следва ямбичен ритъм (υ – υ – υ –).; Той се състои от кратък ямбичен диметър или триметър, вероятно най-ранният записан пример от този вид, който следва първоначалния етикет за собственост в прозата. Езикът показва, че текстът е написан в игрив тон и че чашата е била предназначена да се използва в симпозиумен контекст.; Чашата следва конвенционалната формула на остроумен етикет за собственост под формата на добродушно проклятие, което се превръща в често срещан епиграфски троп в древногръцката керамика, особено върху съдове, предназначени за употреба в приятелски кръг от участници в симпозиуми.;

Въпреки че е фрагментарно запазен, текстът е приблизително реконструиран, следвайки езика на подобни съдове от същия период.; Сравнителното тълкуване на симпозиумните надписи показва, че чашата на Акесандър не е изолиран пример, а част от епиграфска традиция с широко разпространение в пространството и времето. Началният глагол εἰμί, „съм“ показва, че чашата използва познатата формула на говорещ обект, тоест „Аз принадлежа на X“. Вероятно възстановяване на етикета за собственост включва Ηακεσάνδρο εμ[ί ποτέριον] „Аз съм [чашата] на Акесандър“. Последният глагол, който е сигурно възстановен като στερήσ[ετ]αι, „ще бъде лишен“, бъдеще време, трето лице, единствено число на στεροῦμαι, се предхожда от думата ]ατον или ]ατων, която обикновено се реконструира като [ομμ]άτων, „очи“) или [χρημ]άτων, „имущество, пари“.Думата е изписана като]ΑΤΟΝ. Дзифопулос я предава с Ο, както е на чашата, а Янко с Ω, както би трябвало да изглежда окончанието за генитив, множествено число според гръцките граматически правила. Така, въз основа на речника на съдове с подобни надписи, текстът може да бъде приблизително реконструиран като:

Според предложените реконструкции преводът би трябвало да е „Аз съм чашата на Акесандър, никой не ще ме открадне, защото, който ме открадне, ще бъде лишен от очите/парите си“.

Различна трактовка гласи, че ако Акесандър е лекар, както подсказва името му,Хакесандрос се превежда като „Лечител на мъжете“, а в Античността подобни професии често са наследствени. чашата може би обещава да освободи пиещия от болките му – πημ]άτων.

Азбуката се идентифицира като евбейска и носи най-ярките черти на използваната в Еретрия – буквата Μ е изписвана с пет, а не със стандартните четири черти и буквата Δ е закръглена отгоре и има ъгъл отдолу. Тези две особености се появяват и в Несторовата чаша от Питекусе. Закръглена отдясно Α е рядка в евбейските шрифкове, но понякога се появява в Еретрия.

Вижте също Пелска магическа табличка Акантска магическа табличка Пидненски магически таблички Дервентски папирус Мегарска фиала Дипилонско ойнохое

Бележки

Цитирана литература

Категория:Гръцки език Категория:Древногръцки съдове Категория:Култура на Древна Македония Категория:8 век пр.н.е. Категория:Надписи в Гърция Категория:Археологически находки в Егейска Македония Категория:Дем Пидна-Колиндрос