Мануил Стравороман () е византийски сановник и писател от края на XI началото на XII век. Притежавал титлата протоновилисим и изпълнявал длъжността велик етериарх в периода между 1108 и 1118 г.
Биография Роден е около 1070 г. и е син на великия етериарх Роман Стравороман. По-голямата част от детството на Мануил преминава в бедност, след като баща му е отстранен от държавна служба, а богатствата му били конфискувани, причините за което остават неизвестни. Мануил обаче развил страст към литературата, на която гледал като средство за спасение от бедността. Въпреки литеритурните си влечения, по-късно Мануил също постъпва на държавна служба, към което нямал никакъв интерес. Зачислили го на служба в дворцовата гвардия на император Алексий I Комнин. Успява са се издигне и между 1108 и 1118 г. е протонобилисим и велик етериарх.
Според информацията в собствените му писания, Мануил Стравороман е имал около 9 деца, някои от които починали в ранна детска възраст. Неговите потомци се отличават в бюрократичния апарат, като синът му Никифор споделял страстта на баща си по литертурните занимания, а другият му син – Роман, притежавал ранг на протопроедър.
Творчество Творчеството на Мануил Стравороман се състои главно от слова, записани във фолиа, образуващи нещо като тетрадка, в която е записана историята на различни императори. Автор е също така на поеми и романи, на няколко писма до императора и на едно надгробно слово за протостратора Михаил Дука.
Неговите съчинения, както и тези на сина му Никифор, от които сравнително малка част са запазени под формата на ръкопис, датиран от XIV век, представляват ценен източник за живота на висшите сановници при управлението на Алексий I.
Източници
Цитирана литература
Категория:Византийски писатели Категория:Велики етериарси