Сицилианската революция () е революция в Сицилия, част от Кралството на Двете Сицилии, продължила от януари 1848 до май 1849 година. Това е първата от поредицата революции от 1848 година, обхванали цяла Европа.

Сицилианската революция, предшествана от три други бунта в началото на XIX век, е народно въстание срещу управлението на крал Фердинанд II от династията на Бурбоните, което централизира администрацията на кралството в столицата Неапол, лишавайки Сицилия от многовековната ѝ политическа самостоятелност. Тя започва на 12 януари 1848 година и довежда до обявяването на независимо Сицилианско кралство, просъществувало 16 месеца. Неговата конституция е прогресивна за времето си от гледна точка на либерално-демократичните принципи, както и с предложението за създаване на конфедерация от всички италиански държави. Макар и неуспешна, революцията става предвестник на края на управляваното от Бурбоните Кралство на Двете Сицилии, до който довежда Походът на хилядата на Джузепе Гарибалди през 1860 година, обсадата на Гаета от 1860 – 1861 година и провъзгласяването на обединеното Кралство Италия.

История

На 12 януари 1848 г. започва антибурбонско революционно движение, първо в Палермо и след това в цяла Сицилия, водено от Розолино Пило и Джузепе Ла Маса. Сицилия е обявена за независима, докато армията на Бурбоните, оказвайки слаба съпротива, се оттегля от острова. На 23 януари се събира генералният комитет, чиито лидери са сицилианските патриоти Винченцо Фардела ди Тореарса, Франческо Паоло Перес и Руджеро Сетимо (президент), Мариано Стабиле (генерален секретар)Harold Acton, и Франческо Криспи, който е специално отговорен за издиганнето на барикади.. На 25 март сицилианският парламент е отворен отново след около 30 години, председателстван от Винченцо Фардела ди Тореарса, и е установено конституционно правителство. Указ, одобрен от парламента на 13 април, обявява монархията на Бурбоните за отпаднала.

На 10 юли 1848 г. е провъзгласена новата конституция, която гласи: „Сицилия винаги ще бъде независима държава. Кралят на сицилианците няма да може да царува или управлява никоя друга страна. Ако това се случи, то ще бъде прекратено ipso facto. Простото приемане на друго княжество или правителство също ipso facto води до неговата конфискация.“A. Aquarone, M. D'Addio, E G. Negri, Le Costituzioni italiane, Edizioni Comunità, Milano 1958

В парламента политическата ориентация е в рязък контраст. Има монархисти и републиканци, които се стремят към независимост на острова, федералисти към конфедеративна Италия в много държави и унитаристи, но всички нетърпеливи да освободят Сицилия от Бурбоните.Giovanni Cucinotta, На 27 май Тринакрия, поставена в центъра на италианския трикольор, е приета като символ на острова от Сицилианския парламентMaurizio Ridolfi, : „Парламентът постановява, че от тук нататък гербът на Сицилия е знакът на Тринакрия без каквато и да е легенда. Съставено и решено в Палермо на 28 март 1848 г“.

На 10 юли 1848 г. Мариано Стабиле заявява пред Долната камара на сицилианския парламент, че Франция и Англия ще признаят независимостта на Сицилия веднага щом бъде избран новият крал. На 13 юли е провъзгласено Кралство Сицилия. Новото правителство предлага короната на кралството на херцога на Генуа Фердинанд Савойски, по-малък брат на бъдещия крал на Италия, с името „Алберт Амадей I Сицилиански“, който обаче, зает в първата война за независимост, отказва.Giacinto de Savo,

В края на август експедиционен корпус на армията на Бурбоните с 16 000 души, командван от Карло Филанджери, започва обсадата на Месина. През двата месеца на битка в Месина има седем различни основни фази на бурбонската артилерийска бомбардировка на града, както и жестоки пехотни битки. Бомбардировката и пожарите предизвикват протести сред присъстващите чуждестранни дипломати, а именно консулите на Белгия, Дания, Франция, Англия, Холандия, Русия и Швейцария.Pasquale Calvi,

През първите месеци на 1849 г. армията на Бурбоните започва повторното завладяване на острова от Месина. На 7 април, след ожесточени битки, Катания е превзета отново и на 14 май 1849 г. Филанджери си връща владението над Палермо, докато сицилианските лидери отиват в изгнание. Така последната независима държава Сицилия просъществува 17 месеца.

Бележки

Вижте още Италианска революция (1848 – 1849)

Категория:Революции от 1848 година Категория:История на Сицилия