Ковачевица

Кова̀чевица е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

География Село Ковачевица се намира в планински район, в Западните Родопи. На около 24 километра е град Гоце Делчев, и на 18 километра от с.Гърмен най-близкото населено място до Ковачевица е село Горно Дряново на 5 километра.

Селото е разположено над река Канина, в долината на която се намира малкото обработваема земя и старият път, който води към Гоце Делчев и долината на река Места.

История

Основаването на Ковачевица по предание се свързва със заселници от съседното село Рибново и вероятно от Банско. За първи път името му е отбелязано в османските регистри през XV – XVI век.Тулешков, Николай 2006. „Архитектурното изкуство на старите българи“ том 2. стр. 333 В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Ковачевица са регистрирани 17 лица. През 1791 година в селото пристигат и 5 – 10 семейства българи от Омотско, Слимница и Добролища, Костурско, които се заселват в долната, наречена Арнаутска махала. Костурчани, по професия строители, основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.

През XIX век Ковачевица е голямо чисто българско село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В 1865 година е основано читалище „Светлина“. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ковачовица е посочено като село със 185 домакинства с 630 жители българи.

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Кувачювица като село със 165 български къщи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото (Ковачовица) живеят 1400 българи.

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Kovatchovitsa има 1728 българи екзархисти и 12 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 2 учители и 37 ученици.

През 1908 – 1909 година селото има 209 български къщи.Извори за българската етнография, Т.3. Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, стр.78.

През 1923 година в селото е създадена трудова горска кооперация „Родопи“, която разполага с гатер за обработка на дървен материал. Сега живеят там 35 души постоянно. Там е живял великият писател и публицист Георги Данаилов, написал специално за Ковачевица двете книги „Къща отвъд света“ (ИК „Абагар“) и (ИК „Хеликон“), и „Моите къщи“ (ИК „Абагар“).Филмови снимки направени в Ковачевица са двата филма „Мера според мера“ (1981), „За къде пътувате?“ (1976), „Живи комини" (2018), „Любов“ (2015), „Темата“ (документален филм) (2021)..Тя е включена в списъка на архитектурните резервати на БАН.Там бе починала журналистката, преводачката и жената, която направи ефира „На кафе“ и е била директорка на „Нова“ телевизия – Силва Зурлева на 1 януари 2020 г.Централен държавен архив, ф. 396 К (ВМРО), оп. 2, а.е. 35, л. 471.

Население

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Общо 42Българи 39Турци 0Цигани 0Други 0Не се самоопределят 0 Неотговорили 3

Забележителности Тъмната гора край Ковачевица е обявена за резерват. Селото е запазило автентичния си вид от XVIII – XIX век и обявено за архитектурно-исторически резерват. Къщите са почти изцяло изградени от камък, включително и покривите, като само при най-високите последният етаж е от дърво. Също голяма забележителност е бялата черква, направена през 1908 г. „Св.Никола“, направена от камък, и никога не се е реставрирала. Има футболно игрище, което сега се е превърнало в детска площадка. В Ковачевица има 2 Кръчми. Има библиотека направена през 1898 г. като и нея никога не е била реставрирана.

Галерия

Личности Родени в Ковачевица Ангел Даскалов (1854 – 1936), български просветен деец Ангел Костов Палев (1864 – след 1943), български революционер Ангел Николов, предприемач, деец на Станимашкото македонско братство Ангел Попапасов, зидар, деец на Станимашкото македонско братство Васил Илиев Куртев, български комунист, роден на 13 януари 1891 година, член на БКП от 1919 година, в СССР от 1930 година, арестуван на 5 февруари 1938 година като работник в Одеската електростанция, осъден на смърт и разстрелян на 17 септември 1938 година, посмъртно реабилитиран с постановление на Президиума на Одеския областен съд от 7 март 1960 година Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“ Георги Балтаков, български учен Георги Стойчев Тетимов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стоян Мълчанков, 1 рота на 15 щипска дружина. носител на орден „За храброст“ III степен от Първата световна войнаДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 595; ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 604 Георги Стоянов Хорозов (1881 – след 1943), македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 15-а щипска дружина; на 5 март 1943 година като жител на Ковачевица подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Георги Жерев (1927 – 2003), български писател Илия Алдев, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, четата на Стоян Мълчанков Илия Ангелов, македоно-одрински опълченец, 39-годишен, зидар, неграмотен, 2 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Илия Тетимов (Заяка, 1885 – 1922), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО, македоно-одрински опълченец Йордже Димитров (1842 – 1894), български просветен деец Йордже Дичев (1862 – 1902), български революционер Людмил Стоянов (1886 – 1973), български писател Методий Жерев (1909 – 1993), български духовник Никола Ковачевски (1832 – 1882), български просветен деец Пенчо Василиев, учил в Робърт колеж в 1926/1927 година Стоил (Стойко) Баятев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Илия Тетимов, четата на Стоян Мълчанков, 15 щипска дружина Стоян Ангелов Палев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов Стоян Ангелов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Тодор Карамфилов Йорджев (1920 – 1942), български комунист, член на РМССписък на убити партизани Тодор Тетимов (Кануш войвода, 1850 – 1921), български хайдутин и революционер Тома Добрев (1921 – 2004), български учен, ректор на МГУ „Св. Иван Рилски“

Починали в Ковачевица Петър Милев (1879 – 1908), неврокопски войвода на ВМОРО; Георги Данаилов (1939 – 2017), писател, сценарист; Георги Жерев (1927 – 2003), писател, поет, историк; Силва Зурлева (1958 – 2020), български преводач, филолог и журналист.

Външни препратки Ангел Даскалов от с. Ковачевица, Неврокопско, – „Из миналото на Неврокопско и близките му покрайнини“, публикувано в сп. „Македонски Преглед“, книга 1 – 4, год. VII, София, 1931 година Ковачевица – връщане към историята  – статии и фотогалерии

Бележки