Скребатно

Скрѐбатно е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

География Село Скребатно се намира в планински район.

История В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село (Скребатно) са регистрирани 110 лица. В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Скребатно (Искработа-и баля) е посочено като село, в което живеят 87 немюсюлмански семейства. В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Скребатно (Искработа) е посочено като село, в което живеят 41 немюсюлмански семейства. В османските документи името на селото се среща изписано по няколко начина, като основно се чете Искработна () и Искработа ().

В XIX век Скребатно е смесено мюсюлманско и християнско село в Неврокопска каза на Османската империя.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Скребатно (Skrébatno) е посочено като село с 95 домакинства, 45 жители помаци и 270 българи. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Скребатно като село със 75 български и 20 помашки къщи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Съгласно статистиката на Васил Кънчов към 1900 година Скребатно (Скребатно) е българо-мохамеданско и християнско селище. В него живеят 290 българи-мохамедани и 780 българи-християни в 60 помашки и 140 български къщи.

Учители и ученици в прогимназията през учебната 1926-1927 годинаЦентрален държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59. Класове Ученици Учители Учителки момчета момичета общо редовни волнонаемни общо редовни волнонаемни общо първи 11 4 15 1 2 3 0 1 1 втори 13 2 15 трети 10 1 11

През 1923 година в селото е създадена земеделска кооперация „Съгласие“. Към 1935 година тя има 99 члена.Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 22 (страницата не е отбелязана в изданието – Околия Неврокоп).

Население

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Общо 297Българи 297Турци –Цигани –Други –Не се самоопределят – Неотговорили –

Религии Черквата „Света Параскева“ е построена през 1835 година и е художествен паметник на културата. Представлява трикорабна псевдобазилика, като камбанарията е достроена през XX век. Оригиналният иконостас е бил дъсчен, таваните са апликирани с медальони и емпория. Апостолските икони са в синьо-зелената гама на златен фон. Под иконата на св. Богородица е отбелязана 1838 година. Колонадата е украсена със стенописи, царските двери, венчилката и киворията са с плитка дърворезба.

Личности Родени в Скребатно Александър Димитров Гулев (1920 – ?), член на РМС и на БКП, партизански ятак в 1943 – 1944 година, осъден на 15 година затвор, след Деветосептемврийския преврат работи в Околийския комитет на БКП в Гоце Делчев Александър Праматаров (1892 – 1982), български политик и общественик Ангел Божков (1875 – след 1943), български революционер Атанас Ангелов Божиков (1875 - след 1943) зидар с I клас образование, македоно-одрински опълченец, служил в 3-та рота на 10-а прилепска дружина, на 9 април 1943 година, като жител на Сестримо, Пазарджишко, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Атанас Грозданов (1835 – ?), български революционер Боголюб Марков (? – 1918), български подполковник Борис Карамфилов (р. 1922), български генерал Георги Божев Шумаков (Хаджиков), български комунист, роден в 1897 година, член на БКП от 1928 година, в СССР от 8 юни 1932 година, арестуван на 7 октомври 1936 година, осъден на 4 години в лагер, завърнал се в България в 1961 година, реабилитиран с постановление на Президиума на Върховния съд на СССР от 18 юни 1957 година, починал в 1967 година Георги Праматарски (1892 – 1936), български учител и деец на БКП Гюро Мълчанков, български революционер, деец на ВМРО Данаил К. Сивриев (1871 – след 1943), български революционер Димитър Бараков, деец на ВМОРО, четник на Стоян Мълчанков по време на Илинденско-Преображенското въстание Димитър Илиев (1882 – 1932), български революционер Димитър Кръстин-Арго, деец на ВМОРО Димитър Димов Праматарски Македонски (1844 – 1912), български просветен и революционен деец Димчо Апостолов Праматарски (1859 – след 1943), български революционер Иван Мълчанков (1899 – 1954), български революционер, деец на ВМРО Иван Праматарски (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО Илия Крантев (1873 – ?), български учител, деец на ВМОРО Илия Младенов (1881 – след 1943), български революционер Илия Кръстин, български учител и революционер Константин Бараков (1870 – 1903), български общественик и революционер Константин Георгиев (1888 – 1977), български агроном Костадин Иванов Велев (1913 – ?), партизанин по време на Втората световна война (1941 – 1944), след Деветосептемврийския преврат член на Околийския комитет на БКП в Гоце Делчев, кмет на Скребатно, оставя спомени Костадин Палешутски (1939 – ?), български историк Манол Велев (1915 – 1988), български комунист Манол Божов Хаджиков (1905 – ?), деец на БКП и ВМРО (обединена) Мануил П. Константинов (1886 – ?), български просветен деец Никола Гайдаджиев (Гайдажиев, Гайдаржински), зидар, IV отделени, македоно-одрински опълченец в четата на Стоян Мълчанков, четата на Георги Мяхов, 4 рота на 13 кукушка дружина Никола Праматарски (1880 – 1916), български просветен деятел и учител Стоян Мълчанков (1875 – 1920), български революционер

Бележки