Григор Георгиев Стоичков е български политик, кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, народен представител и министър, осъден през 1994 година за информационното затъмнение след аварията в АЕЦ „Чернобил“ на 26 април 1986 г.
Биография Григор Стоичков е роден на 2 февруари 1926 г. в село Горна Малина, Новоселско. От 1940 г. е член на РМС, а от 1946 г- и на БКП. Участва в комунистическото движение през Втората световна война. На 18-годишна възраст влиза в затвора по ЗЗД за укриване на нелегалната печатница на вестник „Работническо дело“. „Осъденият по делото „Чернобил“ пред „Капитал“ Григор Стоичков: Съвестта ми е напълно чиста“ – статия и интервю във в. „Капитал“ от 14 април 2006 г. Отделно е интерниран в лагера Кръстополе. През март 1944 г. е интерниран в лагера „Кръстополе“.Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 152.
След 9 септември 1944 г. работи в държавния апарат. Между 1945 и 1947 г. е секретар на Околийския комитет на РМС, а през 1948 г. и на Околийския комитет на ОФ в Елин Пелин. От 1947 до 1948 г. е кмет на родното си село. През 1952 г. става председател на ОК на ОФ в София, а през декември същата година става зам.-председател на Окръжния народен съвет в София. Завършва Висшата школа на КПСС (1957). Избиран е за народен представител в периода 15 март 1962 до 3 април 1990 г. През 1958 г. става секретар на ОК на БКП в София, а от май 1961 до октомври 1969 г. е първи секретар на същия комитет. Членува в ЦК на БКП от 1962 до 1990 г. Между януари 1984 и декември 1989 г. е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. През 1986 г. е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“.
Многократно е избиран за министър: министър на транспорта (1969 – 1973), министър на строежите и архитектурата (1973 – 1977), министър на строителството и селищното устройство (1984 – 1986). На 6 септември 1974 г. открива новата сграда на Централна гара-София като министър на строежите и архитектурата. „120 години от откриването на жп гара София“, news.bg, 12 август 2008 г. Заместник министър-председател на Министерски съвет (1977 – 1989).
По време на Чернобилската авария през 1986 година е заместник министър-председател и председател на Постоянната правителствена комисия за бедствия и аварии. От ноември 1991 г. до юли 1994 г. се води дело, в което Стоичков и Любомир Шиндаров са обвинени в това, че са нарушили нормативните документи за санитарните радиационни правила и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението при Чернобилската авария през 1986 г. Стоичков е осъден на две години затвор. Преживява инфаркт през 1995 г. и е освободен предсрочно през април 1996 г.
Почетен гражданин на община Горна Малина, решение № 61 от протокол № 4/08.05.2006 г. на Общински съвет.
Умира на 23 юли 2016 г.
Критики
Димитър Вацов, изследовател на отражението на Чернобилската авария в България, вижда в действията на Григор Стоичков характерологични обобености, които описва така: Трудове „Животновъдството – рентабилен отрасъл“ (1967) „Двоен живот. Спомени“ (3 изд., 1986)
Бележки и източници
Категория:Вицепремиери на България Категория:Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП Категория:Министри на земеделието на България Категория:Кметове в България Категория:Български министри Категория:Лагеристи в „Кръстополе“ Категория:Дейци на Отечествения фронт Категория:Български мемоаристи Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Почетни граждани на Самоков Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Носители на орден „13 века България“ Категория:Родени в Софийска област Категория:Починали в София Категория:Български престъпници Категория:Затворници