Боян Лазаров Петканчин (1907 – 1987) е изтъкнат български математик (геометър) и стенограф, академик на БАН.
Със своята разностранна дейност на учен, преподавател и организатор оставя трайни следи в развитието на българската математика, във висшето и средното образование. Повече от 60 години животът и дейността му са неразривно свързани със Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Близо 30 години той полага големи усилия за развитието на Математическия институт при Българската академия на науките. Едновременно с това е член на изпълнителния комитет на Балканския математически съюз, председател на Българското физико-математическо дружество, член на редица редколегии на математически списания, главен редактор на „Доклади на Българската академия на науките“, член на редица научни съвети по математически науки, председател на комисии по образованието, редовен сътрудник на Комитета по стандартизация при Министерския съвет и на Стенографския институт.
Акад. Б. Петканчин е изключително популярна личност сред научните и просветните среди. Негови възпитаници са множество изтъкнати български математици, преподаватели от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, в продължение на повече от 45 години той е начело на българската геометрия. На негово име е кръстена и математическата гимназия в град Хасково.
Биография Детство и ученически години Боян Петканчин е роден на 21 април (стар стил 8 април) 1907 г. в Пловдив в учителско семейство. Произхожда от известен род от Банско. Родът Петканчини съществува повече от две столетия. Името „Петканчин“ е необичайно и рядко срещано. Преди повече от 200 години един от прадедите на тази фамилия е носел името Петканчо.
Дядото на Боян – Тодор Лазаров Петканчин, бил твърде образован човек: владеел няколко езика; бил в Атина години; занимавал се с търговия и посещавал често Виена, Букурещ, Атина, Цариград и други градове. Благодарение на това, че майка му била учителска дъщеря и попска внучка, той получава и добро възпитание. Взема дейно участие по време на Освободителната война от 1877 – 1878 г., както и в Кресненско-Разложкото въстание през септември 1878 г. След неуспеха на въстанието, в резултат на което семейството се разорява, следва кратковременно емигриране от Банско в Добруджа, а по-късно и в Дупница.
Бащата на Боян – Лазар Тодоров Петканчин, е роден през 1872 г. Скоро след завръщането на осиротялото семейство в Банско, едва седемгодишен Лазар е изпратен да слугува в Зографския манастир в Света гора. Тук остава две години. Връща се в Банско и отново е слуга. След 1884 г. 2 – 3 години е кафеджия в София до 1887 г., когато брат му Иван го записва заедно с още две момчета от Банско за ученик в първи клас. Лазар показва голямо трудолюбие. След първите пет класа в Пловдив и Русе продължава образованието си в Кюстендилското педагогическо училище, което завършва през 1895 г. с много добър успех, похвално поведение и примерно прилежание. Същата година получава учителско място в Пловдив – за начален учител в квартал Мараша. В продължение на 16 години той се посвещава на учителското поприще и на извънучилищна културно-просветна дейност, прави много за развитието на просветното дело в Пловдив. Умира съвсем млад на 39-годишна възраст.
Ивана Лазарова Петканчин е родена в Севлиево и произхожда от семейство със средни възможности. След завършване на Търновската педагогическа гимназия, където е показала голямо старание и отличен успех, е поканена за начална учителка в Пловдив. По онова време будни просветни дейци от развиващи се градове са издирвали талантливи педагози и с материално подпомагане са ги кооптирали за работа при тях. Когато обаче Лазар и Ивана се оженват, те трябва да напуснат Пловдив, тъй като в голям град не се допускало едновременното учителстване на съпрузи. Двамата заминават на работа в Поповица. Бащата се връща в Пловдив, където намира по-благоприятни условия за изява на творческия си дух. Майката престава да учителствува и поема отглеждането и възпитанието на децата. Скромната учителска заплата на бащата обаче не достига и тя е принудена да започне отново работа като учителка в с. Коматево.
Едва навършил четири години, Боян Петканчин остава без баща и живее бедно с майка си, по-големия си брат и сестра си. Семейството заживява твърде оскъдно, но сговорно. Едно след друго трите деца минават през основното училище „П. Каравелов“ и Първа прогимназия. След това Тодор завършва Морското училище във Варна. Зорница завършва Девическата гимназия в Пловдив, след което учи в Софийския университет – специалност химия. Чрез конкурс заема учителско място в София. Съавтор е на учебници по химия за средните училища.
Като дете Боян проговаря късно, но после се развива бързо. Едва навършил четири години, той може да чете и пише и всичко е научил неусетно покрай кака си и батко си. Поради това тръгва на училище шестгодишен – една година по-рано, отколкото се предвиждало по онова време. Учи се отлично, лесно запаметява фактите. Обича много да разказва, да споделя прочетеното. Много контактен е, тих и послушен, неконфликтен.
След завършване на прогимназията Боян Петканчин постъпва в Пловдивската мъжка гимназия „Александър I“, носеща името на княз Батенберг. Това е първата гимназия в страната и „най-високият връх, до който достига развитието на българската просвета в епохата на Възраждането у нас“. Основаното през 1850 г. Пловдивско класно училище и прераснало през 1868 г. в Пловдивска гимназия изиграва историческа роля, като през 1860 г. слага началото на тържественото празнуване на деня на братята Кирил и Методий като национален празник. Възпитаници на Пловдивското класно училище са колосите на нашата национална революция Васил Левски и Любен Каравелов. В нея преподават Трайко Китанчев, Димитър Агура и др., които по-късно стават ръководни дейци на македоно-одринското движение. Възпитаници на училището са редица пламенни революционери като Гьорче Петров, Христо Татаров, Пейо Яворов и др. За издигане нивото на обучението в Пловдивската мъжка гимназия несъмнено голяма роля изиграва и привличането на много чуждестранни учени като Лукаш, братята Шкорпил, Антон Шоурек, Мърквичка, създателя на българската стенография Антон Безаншек и др. В списъка на учителите, преподавали тук, личат имената на много дейци на Възраждането като Петко Р. Славейков, Петко Каравелов.
В прогимназиалните класове Бойчо се увлича от насекомите. В IX и X клас проявява подчертани интереси към сферичната астрономия. В ясно време през нощта, на лунна светлина наблюдава звездното небе. Със свои съученици в продължение на часове, до ранни зори стои или ходи по покривите на къщите, следейки движението на небесните тела, и с помощта на звездна карта идентифицира някои от тях или цели групи.
В XI клас Бойчо проявява особено подчертани интереси към висшата математика. След като се увлича в звездния мир, започва да чете литература по астрономия и така стига до уравнението на Кеплер за определяне на ексцентричната аномалия при движението на небесно тяло по елиптична орбита. Простотата на уравнението и невъзможността да го реши със средствата на гимназиалната математика го впечатляват и той се насочва към висшата математика. Снабдява се с учебник по диференциално и интегрално смятане и започва да го изучава самостоятелно. Още преди да завърши гимназия, Бойчо успява да реши това уравнение по начин, подобен на използвания в астрономията. Това укрепва интереса му към тази наука. Като студент по математика посещава редовно лекциите по астрономия. Взема активно участие в семинарните упражнения по тази дисциплина и единствен от целия курс се заема с предложена задача за изчисляване на ефемеридите (таблица за координатите) на един новооткрит астероид.
Като гимназист Бойчо е изключително силен по всички по-важни предмети. Завършва гимназия с общ успех в дипломата отличен. По онова време пълното отличие е било изключително рядко явление. С училищната математика се справя блестящо. Още в седми клас Бойчо изучава със сестра си стенография и до края на живота си я използва системно. Веднага след завършване на гимназията с оглед да помогне на майка си в издръжката на семейството, а и заради своето бъдещо следване през двата летни месеца работи като стенограф в Пловдивския военен съд. В гимназията изучава немски език и го овладява много добре.
Студентски години и работа като асистент През учебната 1925/1926 г. Боян Петканчин постъпва като студент по математика във Физико-математическия факултет на университета в София. Тогава приемането в университета се извършва чрез конкурс на базата на успеха от дипломата. По онова време преподаватели по математика в университета са професорите Антон Шоурек, Любомир Чакалов, Иван Ценов, Кирил Попов, Димитър Табаков и Никола Обрешков. Преподаването на математическите дисциплини по онова време се извършва от добре подготвени в научно отношение български математици, придобили в една или друга степен значителна международна известност и признати във водещи европейски центрове по математика.
Като студент Боян Петканчин редовно посещава лекциите и упражненията и взема най-активно участие при решаването на задачи. Според изказване на негови състудентки „той можел да решава веднага всички задачи, които се предлагат от преподавателите, за разлика от всички други студенти от курса“. Б. Петканчин е майстор в решаване на трудни нестандартни задачи, като някои от тях по-късно са отпечатани на страниците на списанието на Физико-математическото дружество.
Още на студентската скамейка той не само е забелязан от преподавателите си, а получава и неколкократно тяхното признание. След първата учебна година Б. Петканчин е удостоен от Съвета на преподавателите с първа награда от 500 лв. от фонда „Антон Шоурек“. Фондът "Антон Шоурек: е образуван след смъртта му по изразена от него молба. Съгласно неговата воля награда се дава за най-добре разработена тема по проективна и дескриптивна геометрия при явяване на изпит по тази дисциплина.
Боян Петканчин се дипломира още на първата сесия след завършване на семестриалното си образование – през учебната 1928/1929 г. с общ успех мн. добър (5). В онези години единици са били абсолвентите математици, които са се дипломирали на първата сесия. Оценката „много добър“ (5) е била максималната. Още през юли 1929 г. е единодушно избран от Съвета на преподавателите за асистент по геометрия. Започва с водене на упражнения по аналитична геометрия и дескриптивна геометрия. През следващата учебна година той отбива редовната си военна служба. Използва това време, за да работи упорито върху себе си: разширява математическата си подготовка, прави редица исторически проучвания в областта на математиката. Плод на тази му дейност са статиите от серията „Бележити математици“ в списанието на Физико-математическото дружество. След завършване на военната си служба Б. Петканчин продължава работата си като асистент по геометрия. Води упражнения по аналитична, дескриптивна, проективна и диференциална геометрия. От началото на учебната 1933/1934 г. води упражнения и по теория на функциите при Л. Чакалов.
Боян Петканчин е изключително изряден асистент. Това важи даже за първите години на асистентската му дейност. Овладял в детайли учебния материал, той отделя голямо внимание за подготовката на упражненията си. Рови се в чужди списания и сборници, от които заимствува съдържателни задачи. Съставя си „свой сборник“, който не издава – може би поради липса на време. Всяко негово упражнение започва с ясно поставена цел, повтаря се същественото и необходимото от лекциите, върху които предстои да се извърши упражнението. В това отношение проф. д-р С. Манолов споделя: „След лекциите на Табаков оставаха понякога доста неясни пунктове. На упражнения Петканчин за няколко минути оправяше нещата. После упражнението се провеждаше гладко.“
Стипендиант в Германия