Глуво или Глуово или книжовно Глухово () е село в Северна Македония, в община Чучер (Чучер Сандево).
География Селото е разположено в областта Църногория - югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, северно от столицата Скопие. Край селото се намира манастирът „Свети Атанасий“ от 1970 година.
История В Османската империя Църквата „Свети Никола“ е от XVI век.
В края на XIX век Глуво е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Глухово е село, населявано от 450 жители българи християни.
Селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 48 сръбски патриаршистки къщи.Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Глухово има 224 българи екзархисти и 256 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционират българско и сръбско училище.
В Сърбия, Югославия и Северна Македония След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Глуха (Gluha) като сръбско село.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Глуво е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Глуха като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
Според преброяването от 2002 година селото има 349 жители.
Националност Всичко северномакедонци 318 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 31 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Глуво Бойче Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Андреев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36 Георги Стефков, осъден от сръбските власти за отстояване на българщината на 15 години, лежал 10 Додо Радев, осъден от сръбските власти за отстояване на българщината на 18 години, лежал 12 Нешо Петров, осъден от сръбските власти за отстояване на българщината на 6 години, лежал 5 Нешо Станикев Тошев (1873 - след 1943), български революционер Тодор Дживанов, осъден от сръбските власти за отстояване на българщината на 20 години, лежал 15 Тоше Стефов, български революционер от ВМОРО, четник на Дамян Мартинов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41 Тошо Цветков, български революционер от ВМОРО, четник на Богдан Баров„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
Бележки
Категория:Села в община Чучер