Иван Павлов Марков е български офицер, генерал-майор от артилерията, участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), в която командва 13-и артилерийски полк.
Биография Иван Марков е роден на 27 юли 1869 г. в Търново, в семейството на уважавани в Османската империя потомствени лекари. Дядо му по бащина линия Марко Павлов през 1823 година в Търново основава първата аптека в българските земи. Учи в търновската мъжка гимназия „Св. Кирил“, след което постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва през 1887 година, като на 27 април е произведен в чин подпоручик.
Сръбско-българска война (1885) През Сръбско-българската война (1885), като юнкер е назначен за взводен командир в 7-и пехотен преславски полк и участва в настъплението към Пирот. След войната продължава обучението си във Военното училище и на 27 април 1887 г. завършва и е произведен в чин подпоручик и зачислен в артилерията. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1894 г. в чин капитан. Служи в 1-ви артилерийски полк. През 1900 г. е назначен за командир на батарея в 4-ти артилерийски полк, на 2 август 1903 г. е произведен в чин майор, а от 1908 г. е подполковник. През следващата година е назначен за началник на отдел в 5-и артилерийски полк, а през 1911 г. е командир на отделение в 4-ти артилерийски полк.
Балкански войни (1912 – 1913) По време на Балканската война (1912 – 1913) е командир на 1-во артилерийско отделение от 4-ти артилерийски полк и се сражава при Гечкенли (Лозенградска операция), Люлебургас (Люлебургаско-Бунархисарска операция), Чорлу и Чаталджа (Чаталджанска операция). На 25 май 1913 г. е произведен в чин полковник. През Междусъюзническата война (1913) е командир на 13-и артилерийски полк, с който воюва срещу сърбите при върховете Бубляк и Дрянова глава.
От началото на 1915 г. полковник Марков заема длъжността командир на 3-ти артилерийски полк. През Първата световна война (1915 – 1918) командва 2-ра артилерийска бригада.
По-късно е помощник-началникна Главното интендантство. На 27 октомври 1919 г. е уволнен от служба.Руменин, с. 226
Военни звания Подпоручик (27 април 1887) Поручик (18 май 1890) Капитан (2 август 1894) Майор (2 август 1903) Подполковник (1908) Полковник (25 май 1913) Генерал-майор (27 юли 1919)
Награди Военен орден „За храброст“ III и IV степен, 2-ри клас Княжеский орден „Св. Александър“ III и IV степен с мечове Народен орден „За военна заслуга“ 5 клас на обикновена лента Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Родословие
Бележки
Източници
Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 127 „Великотърновските генерали – с неоценим принос за победата“ – Балканската война 1912 – 1913, юбилеен вестник бр. 1, октомври 2012, Велико Търново
Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ III степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени във Велико Търново Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:По произход от Сятища Категория:Почетни граждани на Велико Търново