Челопеци () е село в Северна Македония, в община Кичево.
География Селото е разположено на левия бряг на Треска (Голема) в областта Рабетинкол в подножието на Челоица.
История Според „Кичево в миналото си и сега“ Челопеци е българско село, потурчено след XVI век.
В XIX век Челопеци е село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от 1861 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гелопеци (Guelopetzi) е посочено като село с 29 домакинства със 120 жители българи.
В 1868 година епитропът на църквата в селото, Силян Колар и бояджията Георгие Лазаров са спомоществуватели за белградското издание на „Поучително евангелие“ на Софроний Врачански.Поучително евангеліе за сичкитѣ недѣли презъ годината, за господскитѣ и богородични праздницы и за по-големытѣ святіи. Събралъ от славянски и от грьчески Софроній, епископъ Врачанский, родомъ котленецъ, и съчинил на българскій язик в 1806, въ Бѣлградъ, 1868. Имената на родолюбивите спомоществователи на Софронието, с. 2.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Челопеци живеят 290 българи християни и 100 българи мохамедани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Челопеци е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 55 къщи.
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Челопеци има 160 българи екзархисти.
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Челопеци:Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни мъже жени общо мъже жени общо 34 46 17 0 17 89 92 181
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Челопеци е част от Орланска община в Кичевка околия на Битолски окръг и има 471 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 6.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Челопеци като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Трени М. Стефанов е български кмет на Дворци и Челопеци от 17 септември 1941 година до 27 ноември 1943 година. След това кмет е Тодор Дим. Цветков от Горно Пещене (26 януари 1944 – 19 май 1944).
Според преброяването от 2002 година селото има 318 жители.
Националност Всичко македонци 31 албанци 10 турци 276 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 1
От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.
Личности Родени в Челопеци Атанас Илиев Стоянов (1878 – след 1943), български революционер
Бележки
Категория:Села в община Кичево