Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа. Граничи на север с Румъния, на запад – със Сърбия и Република Северна Македония, на юг – с Гърция, на югоизток – с Турция и на изток – с Черно море. С площ почти 111 000 km² и население около 6 520 000 души (2021), тя е съответно на 11-о и 16-о място в Европейския съюз. София е столицата и най-големият град в страната, следвана от Пловдив, Варна, Бургас и Русе.

Най-ранните свидетелства за присъствие на разумен човек (H. sapiens) по земите на днешна България датират от преди около 44 хиляди години, в епохата на палеолита. Преди около 7 хиляди години в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От Античността до началото на Средновековието по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт, продължила до 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува до 1396 година, когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.

През 1878 г., след почти век на културно и икономическо възраждане, неуспешни въстания и дипломатически борби, България възстановява държавността си под формата на монархия и се освобождава от петвековното османско владичество с помощта на Руската империя в Руско-турската Освободителна война. Стремежът на България към присъединяване на съседните територии, населени с българи, става причина за включването ѝ в поредица войни, които не постигат своята цел. На 15 септември 1946 г. монархията е заменена с народна република, от съветски тип и държавата се преименува на Народна република България, ръководена от Българската комунистическа партия. Социалистическият строй съществува до 1990 г., след което България поема по пътя на либералната демокрация и пазарната икономика. На 29 март 2004 г. страната се присъединява към НАТО, а на 1 януари 2007 година – към Европейския съюз.

В икономически аспект България е промишлена страна, чиято икономика се гради върху добива на метали и минерали и върху преработката на суровини. По-малка роля в икономиката играят земеделието и туризмът. Основни проблеми пред развитието на страната са много високите нива на корупция и критичната демографска ситуация. България е една от основателките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; освен това страната членува в ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз и НАТО. България е сред основателките на Инициатива „Три морета“ през 2016 г.

География

Разположение и релеф

България е разположена в югоизточния край на континента Европа и заема площ от 110 994 квадратни километра в източната част на Балканския полуостров. 1808 километра сухопътни граници я отделят от Гърция и Турция на юг, Северна Македония и Сърбия на запад, и Румъния на север, а на изток има излаз на Черно море с дължина 519 километра. Страната попада в умерените ширини на 43° с. ш. и в часовата зона UTC+2 на 25° и. д..

България има разнообразен релеф, като низините заемат около една трета от територията ѝ, а равнините около 41%. Главните релефни форми в България са Дунавската равнина, Стара планина, Горнотракийската низина и Рило-Родопският масив.

Стара планина пресича цялата територия на страната от запад на изток, разделяйки я на две области – Северна и Южна България. Северно от нея е разположена предпланинската област на Предбалкана, а южно – успоредната по-ниска планинска верига Средна гора, от която я отделят поредица от долини, наричани Задбалкански котловини. Главните планини на Южна България, образуващи Рило-Родопския масив, са двата високи масива с алпийски характер на Рила и Пирин в западния край, продължаващи на изток с по-ниските на по-обширни Родопи. В Рила е разположен връх Мусала, който с надморска височина 2925 метра е най-високата точка на България и Балканския полуостров. Югозападната част на страната има фрагментиран релеф от множество долини и обособени малки планини, като Витоша, Осогово и Беласица.

Дунавската равнина – част от Долнодунавската низина по долното течение на река Дунав, по която преминава голяма част от северната граница на България – заема северната част на страната, издигайки се постепенно от север на юг към предпланините на Стара планина. В източния ѝ край започва равнинното Добруджанско плато, продължаващо на север в Румъния. Горнотракийската низина в югоизточната част на България започва от черноморското крайбрежие, преминава северно от ниските планини Странджа и Сакар на границата с Турция и постепенно се стеснява на запад между Стара планина и Родопите.

Климат и води

В България преобладава умереният климат. Бариерният ефект на Стара планина има силно влияние върху климата в цялата страна – Северна България изпитва по-ниски температури и получава повече валежи в сравнение с южната част. През зимата континенталните въздушни маси носят снеговалежи и студени зими, особено в Дунавската равнина, а през лятото средиземноморските въздушни маси водят със себе си сухи и горещи лета в Родопите и Горнотракийската низина. Валежите в страната са средно около 630 mm годишно. Най-сухи са Добруджа и части от Тракия, където годишно падат под 500 mm валежи, а по високите планински райони валежните количества достигат 2540 mm на година. Най-ниската измерена температура е -38,3 °C в Трън, а най-високата – 45,2 °C в Садово. Слънчевото греене в България е около 2100 – 2500 часа годишно.

Страната има добре развита речна мрежа от около 540 реки, повечето от тях – с изключение на река Дунав, са сравнително къси и с ниски водни нива. Повечето реки преминават през планински райони. Най-дългата река, намираща се изключително на българска територия, е Искър, с дължина 368 km. Други по-големи реки са Струма и Марица на юг. Най-големите езера са Варненско, Бургаско, Атанасовско и Мандренско.

Флора, фауна и околна среда

България попада на границата между евросибирския и средиземноморския регион на палеарктическата екозона, най-обширната от осемте екозони на Земята. По-голямата част от страната попада в биома на Умерените широколистни и смесени гори с няколко от неговите региони – Балкански смесени гори (основната част от страната), Родопски планински смесени гори (в по-високите планини), Източноевропейски лесостепи (североизточните области) и Евксинско-Колхидски листопадни гори (крайните югоизточни райони).

Част от територията на страната е останала незасегната от Ледниковия период, вследствие на което са оцелели някои много стари реликтни растителни видове от терциера.

Взаимодействието на различни климатични, хидроложки, геоложки и топографски условия е причина България да има сравнително голямо разнообразие от растителни и животински видове. То включва около 100 вида бозайници, към 400 вида птици, близо 40 вида влечуги, над 200 вида черноморски и сладководни риби, над 27 000 вида насекоми и безгръбначни, и над 10 000 низши и висши растения и гъби. Висшите растения са над 3800 вида, от които 170 вида са ендемити. Розата, пренесена в България от Персия през XVII век, е символ на България. Някои от най-разпространените животни в България са благородният елен (25 910 индивида), сърната (над 106 000), дивата свиня (88 948). Сравнително често срещани са чакалът и лисицата, докато мечката, царският орел, тибетският як и зубърът са значително по-редки.

По българското черноморско крайбрежие са запазени 46 дюнни системи с площ от 988,21 ха (0,0089% от България) и обща дължина 73 км (14% от 518.7 км брегова линия)

Над 35% от общата площ на страната е покрита от гори. На територията на България съществуват три национални парка, 55 резервата, 11 природни парка, 565 защитени местности и 35 поддържани резервата. Към тях се прибавят и 114 орнитологично важни места, в които се срещат редки видове птици. Защитени са 574 вида растения, 483 вида животни и 1581 вековни дървета. Много от защитените райони, особено по Черноморието, са застрашени от безразборно незаконно строителство.

България е подписала и ратифицирала Протокола от Киото и е постигнала намаляване с 30% на емисиите на въглероден диоксид, постигайки целите на протокола. Околната среда обаче продължава да е силно замърсена. Въздухът е един от най-силно замърсените в Европа от автомобилни газове и работата на въглищни електроцентрали, а почвата и водите са засегнати от канализационните системи на населените мест а и промишлеността. През 2019 година по данни на „Евростат“ България е на второ място по рециклиране на пластмасови опаковки (65 процента)Евростат: България е сред отличниците по рециклиране на пластмасови отпадъци, а през 2021 година е на трето място.Евростат: България сред шампионите в рециклирането на пластмасови опаковки

Граници

История

Праистория и Античност

Най-ранните следи от човешко присъствие в България са находки на изправен човек (H. erectus) от ранния палеолит в пещерата „Козарника“ в Белоградчишко на възраст от над 1,4 милиона години, които са и най-старите известни в Европа, маркирайки един от двата пътя на навлизане на първите хора на континента – през Балканския и през Пиренейския полуостров. Пещерата продължава да се обитава и в средния палеолит, от когато в нея има останки от неанедрталци на около 150 000 години. От средния палеолит е обитавана и пещерата „Бачо Киро“ в Дряновско, в която са открити едни от най-ранните свидетелства за присъствие на разумен човек (H. spaiens) в Европа, датирани отпреди 44 хиляди години в началото на късния палеолит. Скални рисунки от късния палеолит до бронзовата епоха са добре запазени в „Магурата“ в Белоградчишко. Част от археологическите обекти от неолита се групират в археологически култури, като „Караново“, „Хаманджия“ и „Винча“.

Те са последвани от енеолитната култура „Варна“ (5-о хил. пр.н.е.) и езерската култура от бронзовата епоха. В принадлежащия към култура „Варна“ Варненски некропол са открити най-ранните златни накити, на възраст около 6000 години, поради което се счита, че именно тази култура дава началото на златообработката.

Траките са първата значима цивилизация, появила се на територията на днешна България. Присъствието им е засвидетелствано към XII век пр.н.е., но за произхода им липсват достатъчно исторически извори. Най-вероятно произлизат от прототракийски народ, включвал представители както на автохтонно население, така и на индоевропейски народи.Hoddinott, Ralph F. The Thracians. Thames & Hudson, 1981. ISBN 0-500-02099-X Макар и политически фрагментирани, техните постижения в изкуствата и стопанството са съизмерими с тези на древните гърци. Траките живеели разделени на различни племена до 480 г. пр.н.е., когато цар Терес обединява повечето от тях под управлението на Одриското царство, което е първото единно царство на предшествениците на българите. Терес управлява успешно царството до 448 г. пр.н.е., когато умира. При сина на Терес, Ситалк, държавата значително се разширява, завладяват се нови територии и на север от Стара планина, чак до устието на Дунав. Една част от тракийските племена е покорена за кратко от Александър Велики, после от Персия. Към III век пр.н.е. Римската империя започва да налага своето управление на Балканския полуостров. През 46 г. сл. Хр., след продължилото 526 години съществуване на царството, тракийските владения окончателно са присъединени към империята и стават част от новата римска провинция Тракия.

Средновековие