Праистория

Праистория (етимологията на думата идва от латинското præ – преди и гръцкото ιστορία – история), първобитно общество (доисторическо общество), предистория е термин, използван да опише периода преди появата на писмеността, влязъл в употреба през XIX век.

Датира от възникването на Вселената (преди около 14 млрд. г.), но понятието най-често се използва, за да опише периода, когато вече има живот на Земята, а още по-определено от появата на пещерния (праисторически) човек или древния човек до появата на писмеността. С появата на писмеността започва историческият период от развитието на човечеството. Обикновено се доуточнява долната граница на доисторическия период, например, доисторическата маймуна от миоцена (преди 23 – 5,5 млн.г.) или Homo sapiens от средния палеолит (преди 300 – 30 хил. г.). Информация за този период дават археологията, етнологията, палеонтологията, биологията, геологията, антропологията, палеоантропологията, археоастрономията и палинологията.

Писмеността се появява в различно време при отделните народи, затова и терминът доисторически или не се използва в описанието на много култури, или границите им не съвпадат с тези на човечеството като цяло. В частност се употребява терминът протоистория за определяне на крайния стадий на доисторическата епоха за дадена култура, когато самата култура още не е създала своя писменост, но вече е упомената в писмените паметници на други народи. Всички термини свързани с периодизацията на праисторията, например неандерталец или желязна епоха са ретроспективни и в значителна степен условни, а тяхното точно определяне е предмет на обсъждане.

В марксистката литература се среща понятието първобитно-общинен строй, с което се обозначава първата обществено-икономическа формация, в която всички членове на обществото имат еднакво отношение към средствата за производство и равен достъп до обществените блага. За разлика от следващите обществено-икономически формации, през първобитно-общинния строй отсъства частна собственост.

Периоди на развитие Каменна епоха

Каменната ера е най-старият културно-исторически период в развитието на човечеството, когато основните оръдия на труда и оръжията са изработвани от камък, макар по същото време да са употребявани и дърво, рог и кост. В края на каменната ера се разпространява използването и на глинени съдове.

Каменните оръдия се изработват от различни видове камък. Така например кремък и плочник са използвани за режещи инструменти, а базалт и пясъчник за работни инструменти, например воденичните камъни. Към края на каменния период са опитомени някои диви животни и започва експлоатацията на медна руда за добиване на метал.

Периодизация на каменната епоха: Палеолит: Ранен палеолит – период на появата на най-древните видове хора и широкото разпространение на Хомо еректус. Среден палеолит – период на изместването на Хомо еректус от еволюционно по-напредналите видове, включително и съвременните хора. В Европа през средния палеолит доминират неандерталците. Късен палеолит – период на господството на съвременния вид хора по цялото земно кълбо в епохата на последния ледников период. Мезолит и епипалеолит – терминологията зависи от това доколко изчезването на мегафауната в резултат на топенето на ледниците засяга дадения регион. Периодът се характеризира с развитието на техниката за производство на каменни оръдия на труда. Керамиката отсъства. Неолит – епоха на появата на земеделието. Оръдията на труда и оръжията все още са каменни, но производството им е доведено до съвършенство, широко се разпространява керамиката.

Палеолит

Това е най-ранният, най-дългият и най-неясният период от човешката история, тъй като тогава обществата са без писменост и информация за периода се черпи предимно и основно от веществени исторически извори, свързани с материалното им развитие. За палеолита са характерни следните изкопаеми форми на изчезнали човешки видове – Homo habilis, Homo erectus (представителите на този вид вече са използвали огъня), неандерталския човек и кроманьонския човек. Възникват новите оръдия на труда, изработени са от твърд кремък, което позволява чрез разцепването му да се получат много фини остриета или ръбове.

По време на късния палеолит е и последният ледников период и появата на съвременния човек. В края на палеолита са създадени и първите произведения на изкуството, както и религията с духовни и религиозни обреди, като например заравяне на мъртвите.

Последните етапи от еволюцията на човека не са добре изследвани. Неизвестно е кой е предшественикът на Homo rhodesiensis, най-вероятният предшественик на съвременния човек. Много палеоантрополози считат, че този вид е същият като Homo heidelbergensis, от който произхождат неандерталците. Счита се също така, че и двата вида са подвидове на Homo erectus.

Мезолит

Мезолитът започва в Средна Европа около 9600 г. пр.н.е. Краят му е от около 5800 г. пр.н.е. в южна Средна Европа и от около 4300 г. пр.н.е. в Североизточноморската територия. Характеризира се с привършване на ледниковия период и климат, подобен на сегашния, благоприятен за животински и растителни видове. Появява се членоразделната реч, общите норми на поведение, усъвършенстват се уменията и се натрупват нови знания за заобикалящата среда. От този период са намерени много скални рисунки в пещери. Появяват се първите признаци на обезлесяване с цел земеделие.

Неолит

Новокаменната епоха или неолит е последната част от каменната епоха (по българските земи от 6000 до 4000 г. пр.н.е.). Името е измислено от Джон Лъбок през 1865 г. като усъвършенстване на трипериодната система. Тя следва плейстоцена и ранните години на холоценската мезолитна култура, като започва със земеделието и свършва когато металните инструменти стават широко разпространени през каменно-медната, бронзовата или желязната епоха в зависимост от географския район. Новокаменната епоха не представлява точно определен хронологичен период, а се отнася до най-ранните фази на заседнал живот и земеделие във всеки отделен регион.

Новокаменната епоха се свързва с група специфични поведенчески и културни характеристики, включващи отглеждането на културни растения и използването на питомни животни, наречени неолитна революция. От 10 000 до 8000 г. пр.н.е. те са ограничени до прости земеделски култури (диви и питомни) и до отглеждането на кози и овце, но към 7000 г. пр.н.е. включват и домашни животни (крави, прасета), постоянни и наколни селища и грънчарство. Развитието на тези умения отново не е еднородно и се различава в различните региони. Японските общества например познават грънчарството още през среднокаменната епоха.

Медна епоха

Медната епоха (наричана също халколит или енеолит) е епохата в развитието на човека, преходът между неолита и бронзовата епоха, свързан с откриването на първия метал – медта. Терминът е въведен през 1876 г. от унгарския археолог Ференц Пулски на международния археологически конгрес, уточнявайки класификацията на Томпсън, в която бронзовата епоха следва пряко каменната.

Периодът обхваща приблизително 4000 – 3000 г. пр.н.е., като на някои места продължава и до по-късно, а на други отсъства. Най-често халколитът се числи към бронзовата епоха, но понякога се счита и за отделен период. През тази епоха се разпространяват медните оръдия на труда, които, въпреки че са меки, са по-добри от предишните каменни, но каменните остават. Открити са и други метали като злато и калай.

Най-важната находка в България от халколита е Варненският халколитен некропол, където е открито най-старото обработено злато в света.

Бронзова епоха

Бронзовата епоха е период в историята на човечеството, в който металните предмети се произвеждат предимно от бронз. Тази епоха обхваща в Близкия изток времето от 3300 г. пр.н.е. до 1200 г. пр.н.е., в Европа – от 3200 г. пр.н.е. до 600 г. пр.н.е., в Средна Европа – от 2200 г. пр.н.е. до 800 г. пр.н.е.

Тя се дели на ранна, средна и късна.

През ІІІ-ІІ хил. пр.н.е. е открит бронзът. С бронзови накрайници на дървените рала обработването на земята става много по-бързо и ефективно. С бронзовите оръжия – стрели, копия, мечове, войната и бойните изкуства също се усъвършенстват. В съперничеството за злато, земи и власт отделните племена враждуват и често воюват помежду си. През този период войната става част от човешкото ежедневие.

Краят на ІІІ хилядолетие пр.н.е. настъпва с пълното господство на бронзовата култура в почти всички обитавани земи на Евразия. В големите средища на земеделската култура окончателно се разпада родовата структура на обществото, създава се класова организация и наченки на държавност. Постепенно отпада матриархатът и се утвърждава патриархата. Бронзовият век е век на миграции за скотовъдните племена на вътрешноконтиненталните степи и високи плата. Според други промяната не се дължи на миграция, а на сезонни локални премествания на населението или предаване на нова култура от съседни територии.

Но металургията на бронза и културата на патриархално-родовите общини се появяват на места значително по-рано поради неравномерното развитие на човешките общества. Изцяло в бронзовата епоха попадат великите цивилизации на Двуречието и Египет. В тези страни класовото общество и държавата се появяват още през каменно-медната епоха. Сплавта от мед и калай е позната на различни места още през ІІІ хилядолетие пр.н.е. Още с появата си медта става важен предмет за обмен.

Желязна епоха

Желязната епоха е период в първобитната и раннокласовата история на човечеството, характеризираща се с разпространение на обработката на желязо и изработването на различни железни предмети. Тя е последният, главен период от трите епохи, квалифицирани като предисторически общества – каменна, бронзова и желязна епохи. Нейните начални и крайни дати, както и характеристиките се различават в зависимост от географския регион. Английската желязна епоха свършва с римското завладяване.

Приемането и използването на такъв материал съвпада с други промени в обществото, включително различни земеделски практики, религиозни вярвания и художествени стилове. Терминът обозначава състояние на цивилизацията и културата на хората, които използват желязото като материал за режещи инструменти и оръжия.

Терминът „желязна епоха“ обичайно се използва за „варварските“ култури в Европа, съществуващи паралелно с цивилизациите през Античността (Древна Гърция, Древен Рим, Партското царство). От античните култури, „варварите“ се отличават с отсъствието или рядкото използване на писменост, във връзка с което сведенията за тях се събират по данни от археологията или по споменаванията им в антични източници. На територията на Европа през желязната епоха, руският изследовател Марк Щукин обособява шест „варварски“ културиЩукин М. Б. На рубеже эр. Спб. 1994: келти (латенска култура); протогерманци (основно ясторфската култура + южна Скандинавия); протобалтски култури на горските зони (възможно е да включват протославяни); протоугро-фински и протосаамски култури на северните горски зони (предимно около реки и езера); степни ираноезични култури – (скити, сармати и др.); пастирско-земеделски култури – траки, даки и гети.

История на развитие на обществените отношения Първите оръдия на труда са дялания камък и пръчката. Хората си набавят храна чрез лов на животни и събиране на плодове. Човешките общности са малки, водещи номадски живот в процеса на добиване на храна. Тези от тях, които живеят в най-благоприятни природни условия започват да живеят уседнал живот.

Важен етап от човешкото развитие е възникването на езика. Хората вече са в състояние да изразят по-сложни абстрактни понятия – „камък“, „звяр“ и др. Това дава възможност поколението да се обучава не само чрез примера, но и да се планират различни жизненоважни дейности.

Като начало хората използват огъня на готово при пожар възникнал от природни стихии. С времето те се научават да го запалват когато е необходимо.