Добро̀вени () е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
География Селото е разположено в долината на река Църна, там където се срещат Пелагония и Мариово, югоизточно от град Битоля.
История
В XIX век Добровени е чисто българско село в Леринска кааза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Добровина като българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Добровени (Доброяни) има 225 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Добровени е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 36 къщи.
Христо Силянов пише за Добровени:
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добровени има 288 българи екзархисти.
На 5 септември 1905 година селото е нападнато от гръцки андарти, като четирима местни жители са отвлечени.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Добровени (Δομπρόβαινι), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 240 „православни гърци“.
По време на българското управление в Македония през Първата световна война Добровени е част от Бачка община в Битолска селска околия и има 289 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 1. В селото се намира Сръбско военно гробище от Първата световна война.
Според преброяването от 2002 година селото е обезлюдено.
Личности Родени в Добровени дядо Кольо Добровенски (? – 1904), български революционер Найдо (? – 1902), български революционер, четник на Дине Клюсов, син на Кольо Добровенски Петко Митре, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „помогнал и им показал пътя на комитите, коиго ги убили Трайко, който не искал да даде поисканите му от комитета пари, и невестата му, която молела за помощ“, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Петре Добровенецо, български революционер, деец на ВМОРО Слободан Найдовски (р. 1961), северномакедонски политик, депутат от Либералнодемократическата партия
Бележки
Категория:Села в община Новаци