Христофор Траянов Тзавелла е български фолклорист, поет и историк.
Биография Христофор Траянов Тзавелла е роден през 1934 година в костурското село Руля, Гърция. Баща му е от видния сулиотски клан Тзавеллас, който род е един от създателите и военните стратези на Сулиотската федерация в Епир, Гърция, оказали яростна съпротива срещу борбата за разширяване автономната власт на Али паша Янински. Към рода принадлежат национални гръцки герои като Ламброс Тзавеллас, Фотос Тзавеллас и Кицос Тзавеллас. Майка му е от рода на войводата Илия Дигала.
По време на Гражданската война в Гърция в 1948 година като част от т.нар. педомазома (на гръцки παιδομάζωμα) е изведен от комунистическите части извън Гърция като дете бежанец и заминава за град Ружнава, днес в Словакия. Израства като юноша в Чехословакия (1948 – 1954). Учи във Висшия строителен институт в Бърно, а в 1954 година с помощта на Червения кръст заминава за Торонто, Канада, където сътрудничи на вестниците „Ново време“, „Български глас“ и „Народна воля“. В Канада е основоположник на радиопрограмата „Македонски радиочас“, която води по радиостанция CKFH-1400, и е главен редактор на вестник „Македонски живот“. Следва английски език и литература в Блурския колеж (1955 – 1959), а през 1960 – 1961 година — режисура в Ню Йорк.Петров, Здравко. Послеслов към „Басни в диалози“ на Хр. Тзавелла, София 1990, стр. 233 В съдружие държи ресторант в Торонто.Ние, македонците, сме лицето на трагедията. Интервю на Валентина Петкова с Христофор и Елена Тзавелла, в. Труд, 26.02.1999, стр. 9
През 1964 година се установява в България и завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Става първият носител на републиканската аспирантска стипендия „Кирил и Методий“. От 1980 година завежда „Направление за фундаментално документиране на духовния мироглед на българския народ“ в Института по култура към Комитета за култура и БАН. Събира, изследва и систематизира народно творчество от Македония: 26 000 песни, 12 000 приказки, 334 000 поговорки, 60 000 клетви, 10 000 гатанки, 12 000 ругатни, 223 обноски, 1200 благословии, 600 прокоби, 400 надгробни оплаквания, 1000 еротикони и 1800 легенди и предания.
Автор е на няколко стихосбирки. Под негова редакция са издадени „Спомени на Анастас Лозанчев, член на Главния щаб на Илинденското въстание в пределите на Битолския вилает“ (2007), „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, както и биографична книга за живота на свещеноиконом Търпо Поповски – „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“ (2003). Автор е на книгите „Глаголици“ и „Кирилици“, написани на английски език и преведени от Владимир Свинтила, както и на тома „Образът на Русия в българските народни песни от Мизия, Тракия и Македония“ (2009) и други.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 21 юли 2026 г.
През 80-те години на XX век е автор и водещ на телевизионната поредица „Потомците разказват“ по БТ.
Тзавелла е полиглот, твори на гръцки, словашки, чешки, английски и български език.
Творчество Тзавелла, Христофор. Копнежи, Скопје 1959, 277 с. (на костурски говор) Тзавелла, Христофор. Глаголици, София 1969, 87 с. Тзавелла, Христофор. Кирилици, София 1972, 206 с. (превод от английски на Владимир Свинтила) Тзавелла, Христофор. Басни в диалози, София 1990, 234 с.
Тзавелла, Христофор. Егейски китки, София, 2005, Български писател, 191 с.
Тзавелла, Христофор. Образът на Русия в български народни песни от Мизия, Тракия и Македония, София, 2009, Български писател, УИ „Св. Климент Охридски“, 504 с.
Бележки
Категория:Български фолклористи от Македония Категория:Български поети Категория:Български историци от Македония Категория:Български творци от Македония Категория:Български учени от Македония Категория:Деца бежанци Категория:Родени в Руля Категория:Гърци в България Категория:Българи емигранти в Канада Категория:Български имигранти от Македония в София