Икономическата общност на западноафриканските държави () е регионален съюз на държавите от Западна Африка. Щабквартирата се намира в Абуджа (Нигерия). Официалните езици са: френски, английски и португалски.

История Организацията е създадена на 28 май 1975 г., когато 16 държави от Западна Африка подписват Договора от Лагос. Целта е икономическа интеграция на държавите от региона. През 2004 г. министрите на отбраната от общността решават да създадат до 2010 г. боеспособен умиротворителен контингент, в който влизат 1500 военни в постоянна готовност и 5000 военни в основна миротворна бригада. ECOWAS състои от 15 страни (Бенин, Буркина Фасо, Гамбия, Гана, Гвинея, Гвинея-Бисау, Кот д'Ивоар, Кабо Верде, Либерия, Мали, Нигер, Нигерия, Сенегал, Сиера Леоне, Того). През 2000 г. съставът на Икономическата общност на западноафриканските държави напуска Мавритания.

Най-висок политически орган е ECOWAS. Който се състои от Конференция на главните държави и правителството на държави членки /напоследък се провеждат не по-малко от две годишно/.

Седалището на комисията на ECOWAS е в Абуджа (Нигерия). В състава на Комисията влизат десет представители на държавите членки на Общността.

В рамките на Общността функционират Парламента, Съдебната палата на ECOWAS, Икономическия и социалния Съвет, Инвестиционна банка на развитието.

Създадени са специализирани Комисии: по търговия, митници, имиграционна и финансова политика; индустрия, селско стопанство и природните ресурси; транспорта, телекомуникации и енергетика; по култура и социалното осигуряване.

Нигер, Мали и Буркина Фасо обявяват, че напускат организацията на 28 януари 2024 г., безпрецедентно събитие от създаването на ECOWAS, твърдейки по-специално липса на помощ от страна на организацията в лицето на тероризма и обвинявайки я, че е под контрола на влияние на чужди сили.

Държави членки

Държави членки (1975) (1975) (1975) (1975) (1975) (1975) (1976) (1975) (1975) (1975) (1975) (1975) (1975) (1975) (1975)

Напуснали (1975; напуска през 2000)

Секретари Абоубакар Диаби Уатара (Кот д'Ивоар) януари 1977 – 1985 Момоду Муно (Сиера Леоне) 1985 – 1989 Абас Бунду (Сиера Леоне) 1989 – 1993 Едуард Банджамин (Гвинея) 1993 – 1997 Лансана Кайе (Гвинея) септември 1997 – 31 януари 2002 Мохамад Ибн Чамбас (Гана) 1 февруари 2002 – настояще

Президенти Гнасингбе Ейадема (Того) 1977 – 1978 Олусегун Обасанйо (Нигерия) 1978 – 1979 Леополд Седар Сенгхор (Сенегал) 1979 – 1980 Гнасингбе Ейадема (Того) 1980 – 1981 Сиака Стивънс (Сиера Леоне) 1981 – 1982 Матю Керекоу (Бенин) 1982 – 1983 Ахмед Кеку Туре (Гвинея) 1983 – 1984 Лансана Конте (Гвинея) 1984 – 1985 Мухамаду Бухари (Нигерия) 1985 – 27 август 1985 Ибрахим Бабангида (Нигерия) 27 август 1985 – 1989 Давда Явара (Гамбия) 1989 – 1990 Блайсе Компаоре (Буркина Фасо) 1990 – 1991 Давда Явара (Гамбия) 1991 – 1992 Абду Диоф (Сенегал) 1992 – 1993 Найкефор Согло (Бенин) 1993 – 1994 Джери Джон Роулингс (Гана) 1994 – 27 юли 1996 Сани Абача (Нигерия) 27 юли 1996 – 8 юни 1998 Абдулсалами Абубакар (Нигерия) 9 юни 1998 – 1999 Гнасингбе Ейадема (Того) 1999 Алфа Омар Конаре (Мали) 1999 – 21 декември 2001 Абулайе Ваде (Сенегал) 21 декември 2001 – 31 януари 2003 Джон Агйекум Куфор (Гана) 31 януари 2003 – 19 януари 2005 Мамаду Тандя (Нигер) 19 януари 2005 – настояще

Основните цели и структура за развитие Структура Най-висша власт на управление е Конференцията на държавите и правителствата. Също така ECOWAS има Парламент, Съдебна палата, ИкоБАНК, Икономически и социален съвет, комисия (по търговия, митническа политика и т.н.) Цели борба с бедността; осигуряване на мир и сигурност в „горещите точки“ (Либерия, Гвинея-Бисау), борба с престъпността и незаконно разпространение на леко въоръжение, контрабанда и разоръжение. Създадена е Група по мониторинг. Направено създадена е транспортна и енергийна инфраструктура (строителство на железопътни линии, магистрали, газопровод); мораториум на импорт, експорт и производство на леко въоръжение; въведени са туристически чекове, които се приемат във всяка банка на Общността на стойност 5, 10, 20, 50 и 100. В перспектива създаване на федерация на западноафриканските държави; въвеждане на един паспорт (едно гражданство); въвеждане на единна валута „ико“; стандартизиране на дипломи; морска, наземна и риболовна инфраструктура (създаване на енергиен басейн). Основни прегради към развитието основна пречка – отсъствие на ефективна система за плащане; несъгласувани митнически инструкции (които довеждат до контрабанда); повечето изисквания на съюза са трудно достижими за повече-то държави; няма стабилност в политиката; граждански войни;

Дейност на ECOWAS Дейността ECOWAS – играе голяма роля в общоафриканските интеграционни процеси. В голяма перспектива се слага задачата на образованието и на негова база въвеждане на единни паспорти (вече е започнато издаването на такива паспорти на гражданите на държавите членки).

Осъществяват се редици съвместни програми, по либерализации на вътрешната търговия с въвеждане на единни тарифни ставки, развитие на селското стопанство, индустрията, междугранични транспотни и енергийни инфраструктури. Разработват се перспективни проекти за изграждане на нов железен път (от Лагос до Дакар по крайбрежието на Атлантиката, от Абиджан до Дакар чрез Бамако и от Уагадугу до Ниамей). Най-големия реализуем проект е – изграждането на транснационалната магистрала от Лагос (Нигерия) до Нуакшот (Мавритания). Работата се провежда при голяма финансова подкрепа на АфБР, ВБ, ЕС и редица западни държави. Започнато е строителството на газопровода Нигерия – Того – Бенин – Гана. Одобрена е програмата „Западноафриканския Power Pool“, която прдвижда изграждане на нови електроцентрали и далекопроводи. Утвърден е плана за създаване на авиокомпания ECOWAS – „ECOAIR“ Взето е решение за свързване на икономическата политика на ECOWAS с целите и задачите на програмата „Ново дружество за развитие на Африка“/НДРА/. Общността възнамерява да играе ключова роля в координирането и „придружаването“ на планираните проекти в рамките на НДРА за Западна Африка.

Постигнати са споразумения за вътрешно движение в Общността на работната сила, товари и услуги и въвеждане на единна валута на ECOWAS – „ико“. Започната е работа над Конвенция за стандартизиране на дипломи и сертификати за образование, разработва се единна младежка и полова политика, обща стратегия в борбата с бедността.

В същото време съществените разлики в нивата на развитието на новопостъпилите в Общността на държавите и осъществяването на имиграционни връзки в рамките ѝ се сблъскват с редица значителни затруднения. Освен това, държави членки на ECOWAS имат сходни стопански структури, ориентирани предимно към експорт на суровини. Капацитета на собствените си национални пазари на западноафриканските държави е ограничен, заради недоразвитата промишлена и транспортна индустрия.

В дейността на ECOWAS голямо внимание се обръща на проблемното обезпечение на света и сигурността в подрегионите. Не по-малко внимание е обърнато за нормализиране на ситуацията в „горещите точки“, предотвратяване на конфликти, борба с трансграничната престъпност и незаконно разпространение на малки и леки въоръжения (МЛВ). Общността взема под свой контрол конфликтите в Либерия, Сиера Леоне, Гвинея-Бисау, Кот д'Ивоар.

Създадената през 1990 г. мониторинг група на ECOWAS (ECOMOG) с течение на времето се е превърнала в постоянно действаща структура (традиционно се състои от нигерийски войници). EKOMOG се занимава с мониторинг на ситуациите в ECOWAS, примитивно разгръщане на силите, контрол за прекратяване на стрелби, разоръжаване и демобилизиране на бойците, постконфликтно строителство и провеждане на хуманитарни операции, спазване на санкции и ембарго, осъществяване на полицейски операции по контрабанда и организирана престъпност.

През 1999 г. беше приет Протокол за създаване на подрегионален Механизъм по предотвратяване, разрешаване и регулиране на конфликтите, с цел поддръжка на безопасност и мир. В съответствие с този протокол, създаден е Съвет по безопасност. След 2002 г. членовете на Съвета са Буркина Фасо, Гана, Гвинея, Либерия, Мали, Нигер, Нигерия, Сенегал, Сиера Леоне, Того. Постигнат е договор за формиране на Механизма на специалния Комитет по антитерористическа дейност.

От 1998 г. държавите на ECOWAS спазват първоначалния въведен за 3 години мораториум на експорт, импорт и производство на малки и леки въоръжения (МЛВ) в Западна Африка.

През юни 2006 г. в Абиджан беше подписана конвенция ECOWAS за производство и търговия на МЛВ. Обаче документът е ратифициран само от осем държави членки на ECOWAS (за да влезне в сила Конвенцията необходима е ратификация от 9-те държави членки). Държавите на Общността създадоха група ECOWAS по леко въоръжение, приета е 5-годишна програма. Но все пак, контрола на търговията на МЛВ остава неефективен. Също так създават групи миротворци в които ще влязат силите за постоянна готовност (СПГ). Подготовката им ще се провежда на основата на подготовката на войниците на ООН.

През 2007 г. Общността е реорганизирана. Изпълнителният секретариат е преобразуван в Комисия на ECOWAS, утвърдени са 7 длъжности отговарящи за администрацията и финансите, селското стопанство, околната среда и водните ресурси, хуманитарно развитие, инфраструктура, макроикономическа политика, мир и сигурност, търговия, митници и свободно придвижване на хората.

През 2009 г. Гвинея е отстранена от Общността поради незаконно властване на военните в държавата.

Основни външни партньори на ECOWAS са ПРООН, ВБ, ЕС, а също така Германия, Франция, САЩ, Канада и Япония.

Категория:Икономика на Африка Категория:Международни икономически организации Категория:Абуджа Категория:Основани в Африка през 1975 година