Фон

Фон (означава се с phon) е логаритмична извънсистемна единица за нивото на силата на звука за тонове и сложни звуци. Силата на звука се измерва в линейната единица сонове. Човешката чувствителност към звука е променлива за различните честоти; следователно, въпреки че два различни тона могат да представят идентично звуково налягане на човешкото ухо, те могат да бъдат психоакустично възприети като различни по сила на звука. Целта на фона е да осигури логаритмично измерване (като децибели) за възприеманата сила на звука, докато стандартните методи за първична сила на звука водят до линейно представяне. Звук със сила на звука от 1 сон се оценява като еднакво силен като тон с честота 1 kHz с ниво на звуково налягане от 40 децибела върху 20 микропаскала.William M. Hartmann, Signals, Sound, and Sensation, American Institute of Physics, 2004. . Фонът е психофизически съгласуван с референтна честота от 1 kHz. С други думи фонът съответства на нивото на звуково налягане в децибели на подобно възприет еднокилохерцов чист тон. Например, ако един звук се възприема като равен по интензитет на тон от 1 kHz със звуково налягане от 50 dB, тогава той има сила на звука от 50 фона, независимо от неговите физически свойства.

Единицата фон е предложена от Стенли Смит Стивънс () в DIN 45631 и ISO 532 B. Не е част от системата SI, тъй като от гледна точка на метрологията не е достатъчно точен и еднозначно определен.

Скалата на фон се изравнява с dB, а не със силата на звука, така че скалите на сон и фон не са пропорционални. Следната таблица, дефинирана от Стивънс, показва връзката между сон и фон:

{| class="wikitable" style="text-align:right" |- ! sone | 1 || 2 || 4 || 8 || 16 || 32 || 64 |- ! phon | 40 || 50 || 60 || 70 || 80 || 90 || 100

Графиките на силата на чуване, на които се основава единицата фон, отговарят на възприемането от човешкото ухо само на чисти устойчиви тонове, докато тестовете с октави и терцоктави разкриват различно поведение на кривите.

Източници

Категория:Единици за измерване