Неоимпресионизмът е термин, въведен от френския критик Феликс Фенеон през 1887 година, за да характеризира движенията в изкуството през късния XIX век. Той излага пръв творбите на Жорж Сьора и Пол Синяк през 1884 година на изложбата на „Обществото на независимите артисти“ (Société des Artistes Indépendants) в Париж. Шедьовърът на Сьора „Неделен следобед на остров Гран Жат“ е смятан за начало на движението, когато е изложен на изложбата на „Обществото на независимите артисти“ в Париж.Hutton, John G. (2004). Neo-impressionism and the Search for Solid Ground: Art, Science, and Anarchism in Fin-de-siècle France. Baton Rouge, Louisiana: Louisiana State University Press. ISBN 0-8071-1823-0. През този период се появяват много творци, които търсят нови методи за изразяване. В частност последователите на неоимпресионизма са привлечени от модерната градска среда, както и от пейзажите и морските брегове. Научнооснованата интерпретация на линиите и цветовете повлиява неоимпресионистичното схващане за тяхно собствено съвременно изкуство.Lee, Ellen W.; Smith, Tracy E. (1983). Edelstein, Debra. ed. The Aura of Neo-Impressionism: The W. J. Holliday Collection. Indianapolis, Indiana: Indianapolis Museum of Art, [dist. by] Indiana University Press. ISBN 0-936260-04-1. Поанталистичната техника често е използвана в картините им, тъй като тя е доминираща в началото на този период.

Характеристика

Естетически принципи: Светлина и цвят По времето, когато се заражда неоимпресионизмът, Сьора и последователите му се стремят да усъвършенстват импулсивните и интуитивни маниери на импресионизма. Неоимпресионистите използват в картините си мрежа от точки, с цел да внесат чувство за организираност и неизменност. Впоследствие Сьора въвежда съвременното разбиране за оптическо и цветово възприятие.

Развитието на Теорията за цветовете в края на XIX век играе основна роля в оформянето на неоимпресионистичния стил. Книгата на Огдън Рууд „Съвременни цветове“ (Modern Chromatics) с приложения за изкуството и индустрията обяснява разликите в поведението наблюдавани при излагане на цветна светлина и цветен пигмент. Докато смесването от първите води до бял или сив цвят, смесването на вторите води до тъмен и пълен цвят. Като творци, неоимпресионистите работят с цветните пигменти. За да избегнат отегчителността, те разработват система на съпоставяне на чисти цветове. Смесването на цветове не е необходимо. Ефективното оползотворяване на поантилизма води до това, че отделните точки, погледнати от разстояние, се сливат в едно цяло и показват максимално великолепие и съответствие на реалните светлинни условия.

Произход на термина Има различни алтернативи на термина „неоимпресионизъм“, всеки със свой собствен нюанс: Хромолуминаризъм е термин предпочитан от Жорж Сьора. Той подчертава изучаването на цветовете и светлината, които са в основата на естетическия стил. Този термин рядко се използва днес. Дивизионизъм е по-често употребяван израз и често се използва като синоним на „Неоимпресионизъм“. Отнася се за метода на отделно използване на основните цветове. Неоимпресионизъм (нов импресионизъм). За разлика от другите стилове от тази епоха, Неоимпресионизма не получава името си от груби критици, които го осмиват. Вместо това терминът обхваща идеалите и стила на Сьора и последователите му.

Бележка: Поантилизмът само бегло описва техниката на рисуване от този период.

Критика При появяването си неоимпресионизмът не е добре посрещнат от художествените среди или от публиката. Когато през 1886 година, Сьора за първи път излага „Неделен следобед на остров Гран Жат“ се наблюдава промяна в обществената нагласа. Вълнението, предизвикано от картината може да бъде описано като хаос и скандал.

Използването на малки точки в създаването на цялата картина се оказва дори по-спорно от обсъждането на предишното движение, импресионизма. Импресионизмът е известен със спонтанното представяне на преходния момент и грубост в работата с четката. Неоимпресионистите провокират подобни отзиви, но с обратните доводи. Педантично изчисленото използване на четката е заклеймено като механично. Стилът на рисуване е далеч от общоприетото мнение за творчески процес за XIX век.

Групата на Художниците неоимпресионисти Неоимпресионизмът за първи път е представен пред публика през 1886 г. на изложбата на „Обществото на независимите артисти“. Обществото за много години става тяхно централното изложбено място, а Пол Синяк става председател на Обществото. Но с успеха на картините им, славата им бързо се разпространява. През 1886 г., Сьора и Синяк са поканени на осмата, последна, изложба на импресионистите, а по-късно и на Общество ХХ и на Ла либр естетик (в превод Свободната естетика) в Брюксел.

През 1892 г., групата на Художниците импресионисти се обединява, за да изложи свои творби в Париж, в салона на хотел Бренбан, 32, бул. „Поасониер“. През следващата година правят изложба на ул. „Лафит“ 20. Изложбите са придружени от каталог.

2 декември 1892 – 8 януари 1893 Участници: Александър Шарпение, Анри-Едмонд Крос, Лео Госон, Максимилиан Люс, Иполит Петижан, Лусиен Писаро, късният Сьора, Пол Синяк и Тео ван Рейселберге.

Декември 1893 – януари 1894 Участници: Шарл Ангран, Анри-Едмонд Крос, Максимилиан Люс, Иполит Петижан, Лусиен Писаро, Жорж Писаро, Феликс Писаро, Антони дьо ла Рошфуко, късният Сьора, Пол Синяк и Тео ван Рейселберге.

Заключение Върховите години на движението са в периода 1886 – 1891, но краят му не идва със смъртта на Сьора през 1891 г. Неоимпресионистите продължават да се развиват през следващото десетилетие с дори по-отличителни характеристики. Включването на политически и социални идеи, особено на анархизма, става забележимо.

Известни неоимпресионисти Шарл Ангран Анна Бош Анри-Едмонд Крос Албер Дюбоа-Пиле Алфред Уилям Финч Жорж Лемен Максимилиан Люс Жан Мецингер Тео ван Рейселберге Жорж Сьора Пол Синяк Ян Тороп Анри Ван де Велде

Галерия

Бележки

Категория:Постимпресионизъм Категория:Импресионизъм Категория:Съвременно изкуство