Зъ̀рнево или Зъ̀рново (, Като Неврокопи, катаревуса: Κάτω Νευροκόπιον, Като Неврокопион, до 1927 Ζύρνοβο, Зирново) е село в Република Гърция, център на дем Неврокоп в област Източна Македония и Тракия.

География Зърнево е резположен в северната част на Елеската котловина на 560 m надморска височина, на 42 km северно от Драма.

История Етимология Според Йордан Н. Иванов етимологията на Зърнево идва от старобългарското (и общославянско) , . Облиците с е (Зерново) са от руски, а с начално ж (Жирново) – свръхстарателни. Името на жителите му е зърновя̀нин, зърньовя̀нка, зърньовя̀не.

В Османската империя

Първите сведения за Зърнево са в османски документи от XV век, в които то е споменато като село със 171 християнски ханета, 48 неженени християни, 22 вдовици и само 1 мюсюлманско хане на Шехабедин Вълков. В началото на XVII век в Зърнево живеят 120, а в 1660 година – 152 джизие-ханета.

В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Зърнево са регистрирани 241 лица.

През XVIII и XIX век в Зърнево са развити казанджийството и отчасти кузнарството. През XIX век Зърнево е голямо село с преобладаващо българско население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че жителите на Зърново са предимно българи. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Вирнова (Vrinova), Мелнишка епархия, живеят 1700 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Зърново (Zirnovo) е посочено като село с 317 домакинства с 62 жители мюсюлмани, 900 българи и 40 власи.

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Жирново (Зерново) като село с 290 български и 27 турски къщи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 2120 души, от които 1950 българи-християни и 170 турци.

До 1903 година ръководител на българския революционен комитет в Зърнево е Димчо Праматарски. След Илинденското въстание в 1904 година и последните гъркомански къщи в селото минават под върховенството на Българската екзархия.

В 1902 година Димитър Драгинов връща църквата в Зърнево под Патриаршията. На Великден Драгидов е обесен от Атанас Тешовалията на вратата на църквата и оставен да виси три дни.

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зърнево има 2360 българи екзархисти, 12 власи и 18 цигани и функционира българско начално училище с 2 учители и 105 ученици.

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Зърнево:

При избухването на Балканската война в 1912 година 44 души от Зърнево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция

През 1912 година по време на войната Зърнево е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. Според сведения на Йордан Н. Иванов към 1918 година в Зърнево има 500 къщи – 447 български и 53 турски. Според гръцката статистика, през 1913 година в Зърнево (Ζέρνοβον, Зерновон) живеят 2015 души.

Антон Страшимиров пише за временното освобождение на Зърнево в 1916 година по време на Първата световна война:

В селото е назначен свещеник Ангел Жостов.

След края на войната в 1918 година, половината от населението на селото се преселва в България – в Неврокоп и района, Пловдив, Пазарджик, Ямболско и други. В 1923 година мюсюлманското население на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и в Зърнево са настанени 120 семейства гърци бежанци, общо 506 души. След Търлиския инцидент още 440 души бягат в България. През 1927 година Зърнево е прекръстено на Като Неврокопион, в превод Долен Неврокоп по името на града, останал в България.Π. Ν. Νιγδέλης, Από το Νευροκόπι στην Αθήνα, η επίτύμβια επγραφή IG ΙΙ/ΙΙΙ 10770 και η προέλευσή της, σελ. 152 В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 99 бежански семейства и 407 жители бежанци.

На 18 април 1945 година селото е ограбено от гръцката чета на капитан Кукатис, много селяни са пребити, двама – убити. На жалбите на зърновци пред британски представители е получен отговор

След 1944 година, няколко десетки семейства напускат Зърнево и се установяват в град Щип, Югославия.

+ Прекръстени с официален указ местности в дем Зърново на 13 януари 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Усоя Οὐσόγια Тагматарху Долкераки Ταγματάρχου Δολκεράκη връх в Шилка (971,6 m) ЮИ от Зърнево Горно Усоя Ανω Οὐσόγια Сигматарху Маркаки Συνταγματάρχου Μαρκάκη връх в Шилка ЮИ от Зърнево Казар Тумбар Καζὰρ Τουμπὰρ Макриплая Μακρυπλαγιά местност в Шилка ЮИ от Зърнево Кара Гуджек Καρα Γκούντζεκ Коловос Κολοβός Габер Γκάμπερ Тирокомион Τυροκομεῖον хълмодолие Ю от Зърново Канив Тумбар Νανὶβ Τουμπὰρ Агонон Άγονον гора в Шилка ЮИ от Зърнево Бела вода Μπέλα Βόδα Гликонери Γλυκονέρι река ЮЗ от Зърнево Малка Голица Μικρὴ Γκόλτσα Стр. Сумбалидис Στρ. Σουπαλίδης връх в Шилка И от Зърнево Голяма Голица Μεγάλη Γκόλτσα Агатангелос Αγαθάγγελος връх в Шилка (1031 m) И от Зърнево Пряслопа Πρέσλοπα Ксирохорафа Ξηροχώραφον седловина между Щудер и Дебелина, С от Руждене Големи корита Μεγάλη Κουρίτα Мегала Алония Μεγάλα Άλώνια местност И от Зърнево Варлак Βαρλάκ Патомата Πατώματα

Личности

Родени в Зърнево Ангел Ив. Жопов, 28-годишен, македоно-одрински опълченец, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов Андрей (Андрея), български духовник, йеромонах, игумен на манастира Седемте престола от 1895 до 1909 година Атанас Ангелов, 27-годишен, македоно-одрински опълченец, обущар, основно образование, 14 воденска дружина Атанас Ангелов, 32-годишен, македоно-одрински опълченец, шивач, неграмотен, четата на Стоян Филипов, 1 рота на 14 воденска дружина Велик Аврамов Личков, 30-годишен, македоно-одрински опълченец, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов, 4 рота на 14 воденска дружина. Безследно изчезнал през Първата световна война.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 48 Герман Аризанов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов Димитър Моралиев, македоно-одрински опълченец, 17/18-годишен, ученик, прогимназално образование, четата на Стоян Филипов, 1-ва рота на 14-та воденска дружина Димитър Симеонов, български просветен деец, завършил първи гимназиален клас в Неврокоп, назначен за учител в Неврокопската митрополия в юни 1913 година Димитър Кочиев, 28-годишен, македоно-одрински опълченец, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов, 3 рота на 14 Воденска дружина Иван Зърновалията, български революционер, четник при Филип Цветанов Иван Т. Мърваков, български общественик Иван Тодоров (1865 – 1950), български фотограф и революционер Коста Д. Жонов, 52-годишен, македоно-одрински опълченец, доктор, грамотен, четата на Стоян Филипов Коста (Костадин) А. Джонов (Жонов), 35 (30)-годишен, македоно-одрински опълченец, фелдшер, четата на Стоян Филипов, 3 рота на 14 воденска дружина Никола Ангелов Бабриев (Бабушев, Бабушов), македоно-одрински опълченец, 40-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов, нестроева рота на 14 воденска дружина, носител на бронзов медал Петър Ангелов, македоно-одрински опълченец, 32-годишен, земеделец, основно образование, 2 рота на 14 воденска дружина, носител на бронзов медал Стоян Кочиев, 30-годишен, македоно-одрински опълченец, земеделец, основно образование, четата на Стоян Филипов, 3 рота на 14 Воденска дружина Тодор Зърналията (? – 1912), български революционер, четник в четата на Стоян Мълчанков и Стоян Филипов, загинал в началото на Балканската война при първото сражение на четата на Голак Филотей Теодоропулос (р. 1963), гръцки духовник

Галерия

Литература Видоески, Божидар. Фонолошкиот систем на говорот на селото Зрнево, Драмско. Зборник во чест на Радмила Угринова-Скаловска: по повод седумдесетгодишнината. Скопје: Филолошки факултет, 1997, стр.37-Ѕ8: 1 к. 1998

Бележки

Категория:Села в дем Неврокоп