До̀лно Бро̀ди (, Като Вронду) е село в Република Гърция, дем Неврокоп, област Източна Македония и Тракия.

География Селото е разположено в историко-географската област Мървашко, на 650 m надморска височина, в югоизточното подножие на планината Черна гора (Мавро Вуно). Отстои на 17 километра югозападно от демовия център Зърнево (Като Неврокопи) и на 10 километра югоизточно от Горно Броди (Ано Вронду). Разположено е между върховете Горно Драган и Щудер.

История Етимология Според Йордан Н. Иванов Броди произхожда от брод (планински), за което свидетелстват и формите Горни и Долни Брод. Жителското име е долнобро̀жденин, долнобро̀жденка, долнобро̀ждене.

Средновековие Първото споменаване за Броди е от XIV век в заповед от сръбския цар Стефан Душан до управителя на Вронду и Трилисион (Търлис) Райко.

В Османската империя

От османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в Долно Броди живели 179 християнски домакинства и 6 на тюркмени-мюсюлмани.

През XIX век Долно Броди е сравнително голямо село със смесено население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. Долно Броди е типично мървашко селище, в което до началото на XIX век се добива много руда в така наречените за̀дми (рудища) по течението на река Опъка – Османаговата, Топалмихальовата, Ицвехтовата, Тоньовата, Граматиковата, Каравеликовата, Коешиновата, Капчината, Камбурамедовата задма. Жителите на селото не ходят на гурбет и целогодишно добиват руда, при наличие на вода, и ако времето не е прекалено студено. От занаятите са представени единствено пехчерство и кузнарство – работата в пехците и кузните, където се преработва добитото желязо. Притежателите на задми имали участъци в гората за добиване на въглища. Най-много въглища се добиват в Шипайково, Алмалък, Криви дол. Към края на XIX век по реката има само три пехци, в които се добива желязото (редуцира се магнетитовия пясък) – Долната (най-близо до селото), Средната и Горната пехца. Също до към 1900 година просъществувал и последният самоков – собственост на селския чорбаджия Иван Коджабашев.

След западането на железодобиването долноброждени започват да се занимават със земеделие и повече със скотовъдство.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долне броди (Dolné-brodi) е посочено като село с 230 домакинства със 180 жители мюсюлмани и 480 жители българи.

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Долно Броди като село със 133 български и 70 турски къщи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 1570 души, от които 800 българи-християни и 770 турци.

След 1904 година в гръцкото училище в селото преподават учителката В. Пасхали и учителите Г. Зьогас, Георгиос Триандафилидис, Л. Йоанидис и дъщеря му Йоаниду.

Според български източник към 1905 година цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Броди живеят 1696 българи екзархисти. В селото функционира българско начално училище с 2 учители и 92 ученици.

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за селото:

Според гръцката статистика, през 1913 година в Долно Броди (Κάτω Βροντού) живеят 1437 души.

В Гърция

През 1912 година по време на Балканската война Долно Броди е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Долно Броди са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Към 1913 година селото има около 250 български и 140 турски семейства.

През 1913, 1918 и 1925 година българското население на селото се изселва в България. В 1923 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското население на селото се изселва в Турция. Последната голяма вълна емиграция към България е след Търлиския инцидент от юли 1924 година – 749 души. В селото остават само 4 гръкомански семейства. Днес най-много наследници на бежанци от Долно Броди живеят в Гоцеделчевско, Пловдив, Кричим, Пазарджик, София. Към 1928 година Долно Броди е чисто бежанско село със 183 семейства и 690 души бежанци. В 1940 година в селото има 1980 души, от които 1263 мъже, което означава, че са включени и войниците от граничния гарнизон.

Селото пострадва и от Втората световна и от Гражданската война в Гърция. След войните населението започва да се изселва към големите градове. Жителите произвеждат жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти и се занимават и със скотовъдство.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Долно Броди на 13 януари 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Узун Οὐζούν Микрорема Μικρόρρεμα река ЮИ от Долно Броди Чамлък Τσαμλίκ Певка Πεῦκα местност Ю от Долно Броди край река Узун Юрта Γιούρτα Авго Αβγό връх (1063,4 m) ЮЗ от Долно Броди Склиянова Σκλιάνοβα Ксиротопос Ξηρότοπος местност СИ от Долно Броди Чатал чешме Τσατάλ Τσεσμὲ Врисес Βρῦσες гора Ю от Долно Броди Кукули баир Κουκούλι Μπαΐρ Гимнолофос Γυμνόλοφος връх (767,6 m) С от Долно Броди

Личности

Родени в Долно Броди Атанас Коджабашиев (1894 – 1923), деец на БЗНС, син на Петър Коджабашиев Георги Коджабашиев (? – 1918), български революционер Иван Коджабашиев, селски чорбаджия, кмет на селото Коста Каравеликов (1883 – след 1943), български революционер Петър Коджабашиев, кмет на селото, деец на ВМОРО, син на Иван Коджабашиев Сотир Димитров (1864 – ?), български благодетел Стоян Костадинов Аврамов (1871 – след 1943), български революционер

Свързани с Долно Броди Петър Япов (р. 1927), български учен, публицист и администратор, по произход по майчина линия от Долно Броди, племенник на Атанас Коджабашиев

Литература

Бележки

Категория:Села в дем Неврокоп