Елес

Ѐлес, още Елис или Лисе (, Охиро, катаревуса: Οχυρόν, Охирон, до 1927 година Λύσε, Λίσε, Лисе), е село в Република Гърция, дем Неврокоп.

География Селото е разположено на 550 m надморска височина, на 7 километра южно от демовия център Зърнево (Като Неврокопи) в центъра на Елеската котловина в подножието на хълма Коджатепе. Край него е разположен понорът Елеските дупки.

История Етимология Според Йордан Н. Иванов името на селото е производно от елха и е сравнимо с местното име Елеш при село Луково, Свогенско, например, и други от същия произход. Българското ш е минало в с на гръцка почва.

В Османската империя

В ранния период на управлението на Османската империя в Елес се настанили мюсюлмански преселници, като местното население или било асимилирано, или прогонено. В регистър от XVIII век става ясно, че в селото живели само 82 мюсюлмански семейства, като от тях 18 мъже били сеиди (потомци на Мохамед от внука му Хюсеин), а 5 жени шерифе (потомци на Мохамед от внука му Хасан). Според османиста Евгени Радушев в по-късен период в селото се заселили и българи.

През XIX век село Елес е селище със смесено население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Елес като турско село. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Лисе като село с 35 български и 80 турски къщи.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лисе (Lissé) е посочено като село със 115 домакинства със 180 жители мюсюлмани и 140 жители българи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на Елисъ (Лисе) брои общо 1010 души, от които 280 българи-християни и 730 турци.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Елес има 336 българи екзархисти. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 9 ученици.

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Елес:

Според гръцката статистика, през 1913 година в Елес (Λίσσα, Лиса) живеят 1409 души.

При избухването на Балканската война в 1912 година 14 души от Елес са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция

Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. След Междусъюзническата война от 1913 година Елес попада в пределете на Гърция. През 1918 година българските семейства в селото са 80 от всичко 300. Българите се изселват на следната 1919 година в България, в Неврокоп и района. Официално изселилите се българи са 73 души. В 1923 година по силата на Лозанския договор турците се изселват в Турция и на тяхно място са настанени гърци бежанци.

Към 1928 година Елес е бежанско село с 211 семейства и 829 души бежанци.

Населението се занимава с отглеждане на тютюн, жито и други земеделски култури, както и със скотовъдство.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Елес на 13 януари 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Сиври тепе Σιβρί Λόφος Агиос Павлос Άγιος Παύλος връх в Щудер на Ю от Елес (1768,5 m) Мангур Μαγκούρ Λόφος Равди Ραβδί връх в Щудер на Ю от Елес (1445 m) Арнаут Мандралар Άρναούτ Μαντραλάρ Андерисма Теодориди Άντέρισμα Θεοδωρίδη връх в Щудер на ЮИ от Елес Бостанлък Μποστανούκ Пепонотопос Πεπονότοπος гора в Щудер на ЮИ от Елес Чам Τσάμι Певкотопос Πευκότοπος Алан чаир Άλάν Τσαΐρ Ксефотон Ξέφωτον блато на ЮЗ от Елес Елмалък Ελμαλίκ Милиес Μηλιές местност и връх в Щудер (898 m) на ЮЗ от Елес Али Кехая Άλή Κεχαγιά Елевтериади Έλευθεριάδη гора в Щудер на ЮИ от Елес Сулендже Σουλέντζε Вуркорема Βουρκόρρεμα река на С от Елес Арматлук Άρματλούκ Ахладиес Άχλαδιές местност на СЗ от Елес

Личности Родени в Елес Александър Костадинов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Стоян Филипов Ангел Костадинов Недев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, 3 рота на 13 кукушка дружина, носител на бронзов медал с корона Атанас Костадинов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, Четата на Стоян Филипов Георги Николов (1892/1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Стоян Филипов, 2 рота на 13 кукушка дружина Димитър Георгиев (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Стоян Филипов, 2 рота на 13 кукушка дружина Димитър Челебиев – Кенди Гелен или Кендигелен, български революционер от ВМОРО, делегат на Втория драмски околийски конгрес от 1907 година Евангелос Мавропулос (р. 1935), гръцки футболист Иван Василев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Стоян Филипов, 2 рота на 13 кукушка дружина, носител на кръст „За храброст“ Иван Иванов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Стоян Филипов, носител на кръст „За храброст“ IV степен Иван Николов Пагунев (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Стоян Филипов, 4 рота на 13 кукушка дружина Иван Попилиев (1885/1887 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, Четата на Стоян Филипов, 1 рота на 13 кукушка дружина Иван Ст. Манолев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина Иван Стоев (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, Четата на Стоян Филипов Иван Тангъчов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина Никола Атанасов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, Четата на Стоян Филипов, 4 рота на 13 кукушка дружина Сидер Тасев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина

Бележки

Категория:Села в дем Неврокоп